Социална мрежа за здравето - с грижа за вашето здраве

Често не се замисляме за някои от най-вредните навици, които са част от живота и ежедневието ни. Много от тях ни следват всеки ден – и често можем да ги открием на трапезата си. Неслучаен е израза „солта на живота”, с който в речта си обясняваме онези преживявания, които придават вкус на живота. Но ако трябва да сме малко по-буквални - истината е, че солта, когато се приема в големи количества, може да бъде рисков фактор за редица заболявания.

Какво представлява солта?

Натриевият хлорид, познат още като готварска сол или просто сол, е химическо вещество с химическа формула NaCl. И двете вещества – натрий и хлор - са необходими на организма, но при повишен прием натрият създава риск за здравето. Сол и натрий не са равнозначни понятия. Натрият е съставка на солта. За да се изчисли количеството сол, количеството на натрия, изразено в грамове, следва да се умножи по 2,5.Натриевият хлорид е сол, на която до най-голяма степен се дължи солеността на водата в моретата и океаните и на междуклетъчната течност при много многоклетъчни организми. Използва се широко като овкусител и консервант за храни. Натриевият хлорид е изключително важен за живота на Земята. Повечето биологически тъкани и телесни течности съдържат известно количество сол.  Концентрацията на натриеви йони в кръвта е пряко свързана с регулацията на нивата на телесните течности. Разпространението на нервните импулси чрез сигнална трансдукция се регулира от натриеви йони.

Някои факти за солта

0,9% разтвор на натриев хлорид във вода се нарича физиологичен разтвор, тъй като той е изоосмотичен с кръвната плазма. Човекът се откроява сред другите примати с отделянето на големи количества сол чрез потене. В наши дни солта се произвежда чрез изпаряване на морска или солена вода от други източници, например солени кладенци или езера, а също така чрез добив на каменна сол. Солта, която се продава за консумация в наши дни не е чист натриев хлорид, но това често не се знае от хората. През 1911 г. за първи път към солта е добавен магнезиев карбонат, за да я направи по-„сипкава“. 

През 1924 г. за първи път са добавени много малки количества йод под формата на натриев йодид, калиев йодид или калиев йодат. Йодираната сол премахва опасността от ендемична гуша. Това заболяване се дължи на недостиг в почвите на определени географски райони на необходимия за синтеза на хормона тироксин от щитовидната жлеза елемент. Понастоящем световната законодателна практика (включително и тази в България) приема като стандартно йодирането на солта с калиев йодат. 

Причината за това се корени в неговата фотостабилност - йодидите, за разлика от йодатите, се разлагат лесно под въздействието на светлината, което налагаше в близкото минало йодираната сол да бъде предлагана в непрозрачни (обикновено черни) опаковки. Въвеждането на практиката йодирането на солта да се извършва с калиев йодат премахна това ограничение и увеличи практически неограничено срока на годност и консумация на готварската сол.  Качествените показатели на солта за човешка консумация нормативно са уредени с Наредбата за изискванията към състава и характеристиките на солта за хранителни цели.

Съгласно текста на наредбата, количеството на калиевия йодат в състава на готварската сол трябва да бъде в границите между 28 и 55 mg/kg (ppm), което отговаря на 28 - 55 грама калиев йодат на тон готварска сол.