Социална мрежа за здравето - с грижа за вашето здраве

Учени от Германия направиха изненадващо откритие – в носовете на 9% от хората живеe антибиотична молекула. Тя е способна да неутрализира успешно една от опасните, нелечими и агресивни бактерии - метицилин-резистентния стафилокок (МРС).

Специалистите от Университета в Тюбинген открили молекулата случайно докато извършвали общи проучвания на микрофлората на човешкия нос. Името на новия вид антибиотик е лугдунин (lugdunin). Всъщност молекулата е открита само при малка част от изследваните хора, но нейното съществуване е потвърдено категорично.

В последствие учените от Тюбингенския университет установили, че човешкият антибиотик действа срещу метицилин-резистентни стафилококи. Последните са бактерии, които не могат да бъдат унищожени с антибиотиците, които се предлагат на пазара в момента. Метицилин-резистентни стафилококи причинява инфекции, които се характеризират с гнойни абсцеси по кожата. При заболяването бактериите могат да бъдат допуснати в кръвта, което  е изключително опасно и от своя страна води до разяждане на костите. Неприятното заболяване се прихваща най-често при престои в болнични заведения.

До момента молекулата лугдунин е изпробвана единствено върху мишки, които са били заразени с агресивните стафилококи. Оказало се, че лугдунинът въздейства и в дълбочина, а не само на повърхността на раните. Тези резултати дават надежда за откриването на ново ефективно лекарство срещу подобни зарази, каквото не е разработено до сега. Специалистите считат, че това е и надежда за пробив в борбата за нови видове антибиотици, които могат да победят мутиралите резистентни бактерии.

Откритието води и до идеята, че е възможно антибиотик да се култивира у човешкия организъм. Досега подобна тези не е била хрумвала на никого, хвалят се учените от Тюбинген. Обикновено антибиотиците се отглеждат в някои гъбички и почвени бактерии. Експертите вече преговарят с големи международни фармацевтични компании, които могат да финансират продължаване на изследването. Обективната прогноза обаче е, че ще минат може би десетилетия преди подобно лекарство да се появи на пазара. Основната причина е, че са необходими множество и продължителни тестове за ефектите му.