Зъбоболът е едно от най-неприятните усещания, през които човек преминава през живота си. Болката в зъбите може да се дължи на различни причини като заболявания и вторични увреждания на зъбите, венците, инфекции в устната кухина и много други. В настоящата статия ще се опитаме да систематизираме някои от най-разпространените и често срещани заболявания на зъбите и техните причинители, както и информация за тяхното лечение и превенция.
Абсцес на венеца
Абсцесът (познат още като „гнойник“) е усложнение, което настъпва в резултат на нахлуване на микроорганизми през разваления зъб. Микробите преминават през канала на зъба и проникват в корена му, като предизвикват възпаление. Причините за това могат да бъдат различни, като една от по-често разпространените е усложнение след пломба (непрофесионално поставена или дефектна пломба) при което зъбът не е достатъчно добре почистен и процесите на гниене продължават и след поставянето на обтурацията. Абсцес може да се образува и след екстракция на зъба, като усложнение от пиорея и други.
Най-честите симптоми са характерно подуване на бузата, което протича с болка и образуване на гнойна торбичка във венеца. Абсцесът може да протече с висока температура и втрисане. Хигиената е най-добрият начин за първична превенция на възпалителните заболявания на устната кухина, зъбите и венците. При съмнение за формиране на абсцес незабавно се обърнете към зъболекар.
Саморазяждането на зъбите е преждевременно изтъркване на дъвкателните ръбове на зъбите, което се проявява в резултат на дъвкателните процеси. Причините за саморазяждането са комплексни. От значение е първоначалната здравина на зъбите – тя се различава при различните хора и е следствие както на генетични фактори, така и на влиянието на околната среда, здравословното състояние на пациента, хранителните и хигиенни навици и т.н.
Формата на зъбите може да бъде причина за по-бързото им претъркване – често върховете на зъбите се срещат и се търкат при дъвчене, което води до компрометиране на емайла и нарушаване на целостта им. Саморазяждането се среща по-често при извадени кътници, при закъсняло поникване и развитие на някои вътрешни зъби, криви или извънредично разположени кътници. Тогава глечта на зъбите е изложена на постоянно изтъркване, което води до видимо скъсяване на събите (особено предните).
Лечението е комплексно и се състои от различни по методология и продължителност процедури. За да се определи е нужна консултация с дентален лекар и ортодонт.
Фистула
Фистулата на венеца може да е следствие от абсцес, възпаление или гранулом. Протича с формиране на „отверстие“ във венеца около болен зъб, което отделя гной и е болезнено.
Пулпит
Пулпит (Pulpitis) е остро или хронично възпалително заболяване на меките тъкани на зъба (зъбната пулпа). Най-честата причина за неговата проява е механична травма на зъба, но може да бъде причинено и от увреждане от различни химични влияния или от бактериална инфекция. Пулпитът да възникне и при видимо здрава външна (твърда) обвивка на зъба.
Пулпитът се доказва въз основа на анамнезата за характера и вида на болката, от оглед и перкусия на засегнатия зъб, сондиране, както и пара клинични изследвания за електро възбудимост и рентгеново изследване, пулсова оксиметрия, спектрофотометрия, лазер доплер флуометрия и др. Лечението на пулпитите зависи от продължителността на провокираната болка: ако болката продължава до 15 секунди лечението е биологично (индиректно и директно покритие), ако продължава от 15-30 секунди се прави пулпотомия, а ако болката продължава над 1 минута се прави пулпектомия.
Гингивит
Гингивитът е сериозно възпалително заболяване на венците. Гингивитът е началният стадий на заболяване на пародонта. Най-честият причините на гингивита е зъбната плака
Ако плаката не се премахва всекидневно от зъбите, тя образува токсини, които при навлизане във венците предизвикват гингивит. В напреднал стадий гингивитът се превръща в пародонтит и причинява трайни увреждания зъбите и челюстта. В ранен стадий възпалението на венците може да се третира и да не се позволи засягането на костта и съединителната тъкан на челюстите и зъбите. Класическите симптоми на гингивит са: зачервяване, подуване, повишена чувствителност на венците, кървене, образуване на джобове между зъбите и венците. Наблюдават се и лош дъх или вкус в устата (дори в ранен стадий на заболяването).
Най-добрата превенция е добрата зъбна и устна хигиена.
Одонтоклазия, зъбен камък
Одонтоклазията или зъбният камък е т.нар. нетипична форма на зъбен кариес - състояние, характеризиращо се с оформянето на лезии, най-често по предните (максиларни) зъби. Различават се две основни вариации на одонтоклазията - детска меланодентия и меланодонтоклазия.
Зъбите при детската меланодентия са с черно-кафяв пигмент, черни петна - меланин и корен със запазена жизненост. Това най-вероятно се дължи на метаболитни нарушения на децата през първата година от живота. Меланодонтия е кариозен дефект - почерняване е кариес на ранното детство и засяга само млечното съзъбие.
Одонтоклазия или зъбен камък спада към твърдите отлагания на зъбите. Клинично се различават два вида зъбен камък: слюнчен и серумен.
Почистването на зъбния камък често е наложителна хигиенна намеса, която се извършва от стоматолог чрез характерна техника на почистване. Премахването на зъбния камък протича в три фази: отстраняване на слюнчения камък, почистване на подвенечните пространства в шийката на зъба и финално полиране на зъбите.