Социална мрежа за здравето - с грижа за вашето здраве

Кризата с бежанците продължава да поставя под натиск много държави — членки на ЕС, поради което ЕК предлага по-бърз начин за оказване на помощ за справяне с мащабните хуманитарни кризи в ЕС.

Комисията предлага инструмент за спешна помощ, който ще бъде използван в рамките на Европейския съюз за предприемането на по-бързи и по-целенасочени ответни действия при мащабни кризи, включително оказването на помощ на държавите членки да се справят с огромен брой бежанци.

Инициативата се подема в момент, когато кризата с бежанците достигна безпрецедентни мащаби и и е необходимо незабавно да се окаже спешна помощ на няколко държави членки, на чиято територия има огромен брой бежанци.

Още от началото Комисията пое ангажимент да оказва подкрепа на държавите членки чрез всички възможни средства и предложението е пряко следствие от заседанието на Европейския съвет на 18 и 19 февруари, на което правителствата призоваха Комисията да разгърне капацитета за предоставянето на спешна помощ на територията на ЕС.

Европейският комисар по въпросите на хуманитарната помощ и управлението при кризи Христос Стилианидис заяви: „С настоящото предложение ще можем да предоставяме много по-бързо, отколкото преди, спешна помощ при кризи на територията на Европейския съюз. Точно в този момент няма съмнение, че подобно решение е изключително необходимо, за да се помогне на бежанците. Не трябва да се губи време, нужно е да се използват всички възможни средства, за да се предотвратят хуманитарни страдания на собствената ни територия. Чрез предложението ще бъдат осигурени 700 милиона евро за предоставянето на помощ там, където нуждата от такава е най-голяма. Понастоящем се обръщам към европейските правителства и Европейския парламент с призив да подкрепят бързо предложението.“

От новия инструмент могат да се възползват държавите членки, които не разполагат с достатъчно капацитет за предприемането на ответни действия при спешни и извънредни обстоятелства, като внезапния наплив на бежанци или други сериозни смущения. Предоставянето на спешна помощ ще се основава на член 122, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз.

Помощта ще се предоставя по възможно най-бързия и най-широкообхватен начин — в дух на солидарност между държавите членки. Спешната помощ ще се предоставя в тясна координация с държавите членки и организации, като агенциите на ООН, неправителствени организации и международни организации, и ще се изразява в осигуряването на стоки от първа необходимост, като храна, подслон и лекарства, за големия брой деца, жени и мъже, които пристигат в държавите от ЕС.

Комисията спешно ще предложи на Европейския парламент и на Съвета в качеството им на бюджетни органи коригиращ бюджет за 2016 г. за създаването на бюджетен ред за инструмента. Според прогнозите потребностите възлизат на 300 милиона евро за 2016 г., към които за 2017 г. и 2018 г. ще бъдат добавени по още 200 милиона евро.

Следователно няма да се взема финансиране от съществуващи програми за хуманитарна помощ извън ЕС. ЕС е решен да запази водещата си позиция в международните хуманитарни действия във връзка с кризата в Сирия в допълнение към други извънредни ситуации по света, при които предоставяната от ЕС хуманитарна помощ спасява животи.

Още на 10 февруари Комисията обяви намерението си да доразвие капацитета на ЕС за IP/16/482 предоставяне на хуманитарна помощ на неговата територия. Заключенията от заседанието на Европейския съвет на 19 февруари бяха в подкрепа на това намерение. Въз основа на опита на генерална дирекция „Хуманитарна помощ и гражданска защита“ хуманитарната помощ ще бъде предназначена за удовлетворяване на големите хуманитарни потребности на бежанците имигрантите в държавите — членки на ЕС.

По линия на редица други инструменти, като фонд „Убежище, миграция и интеграция“, фонд „Вътрешна сигурност“ и Европейския фонд за най-нуждаещите се лица, вече се предоставят значителни финансови средства за оказване на помощ в Европа в отговор на бежанската криза в ЕС. Тези инструменти доказаха своята полезност, но те не са предназначени за удовлетворяването на мащабни хуманитарни потребности.

Механизмът на ЕС за гражданска защита беше използван за мобилизирането на материална помощ, като подслон, хигиенни материали и медицински консумативи, и за предоставянето на експертен опит на Унгария, Гърция, Словения, Хърватия и Сърбия, за да могат тези държави да се справят с все по-големия брой пристигащи лица.

Този механизъм за солидарност обаче беше замислен за ситуации, при които от помощ се нуждае една държава членка — той не предоставя финансиране и разчита на доброволния принос на държави членки, чийто собствен капацитет за подпомагане може да бъде изложен на прекомерен натиск по същото време.

Поради тази причина предложението за спешна помощ се стреми да запълни съществуващ пропуск — да има по-подходящ инструмент на равнище Съюз за посрещане на хуманитарни нужди в рамките на ЕС.