Пародонтитът - как да се справим с него?

Изследванията показват, че хората около 30 годишна възраст страдат от различни форми на пародонтит, причинени от микроорганизми, живеещи и развиващи се в плаката и зъбният камък.
Начало        

Пародонтитът (пародонтозата) е заболяване, обхващащо целия опорно-поддържащ апарат на зъба, както и прилежащия му венец. Причинява се от хронична бактериална инфекция. Пародонтитът е най-честата причина за загуба на зъби в зряла възраст. Често протича безболезнено, особено в ранен етап.

Пародонтологията е част от денталната медицина, която се занимава със пародонталните и лигавичните заболявания в устната кухина. Изследванията показват, че хората около 30 годишна възраст страдат от различни форми на пародонтит, причинени от микроорганизми, живеещи и развиващи се в плаката и зъбният камък.

Рисковите фактори за появата на пародонтит са: тютюнопушенето, стресът, някои генетични фактори, както и общи заболявания. Дългосрочно резултатът от възпалителните процеси е постепенна загуба на костта, която поддържа зъбите. В такива случи зъбите се разклащат. Тези заболявания са предотвратими с навременно пародонтално лечение и добра профилактика.

Заболявания на венечната лигавица: гингивит и пародонтит

Гингивитът е сравнително широко разпространен, като обхваща приблизително 70% от населението. Пародонтит засяга до 30% от възрастните пациенти над 30 години.

Диагноза и лечение

Добрата новина е, че и двете заболявания са напълно лечими. Те могат да бъдат лекувани и контролирани от самото им появяване. За това е много важно ранното диагностициране и лечение – в ранно овладяните случаи прогнозата за денталното здраве е много по-добра.

Лечението на пародонтите се разделя три фази: инициална, корективна и поддържаща. В инициалната фаза на пародонталното лечение се цели премахването на зъбния камък и плака, обучението на пациента в правилни орално-хигиенни процедури, корекция на вредните навици и други. Мерките приложени през този етап на лечението целят премахване или максималното ограничаване на възпалението и обучението на пациента в правилно поддържане на „пародонтално здраве”.

След инициална фаза в лечението на пародонтит следва корективната. Тя е известна още като хирургична фаза. Процедурите, които се прилагат през този етап могат да бъдат разделени главно в две групи – резективни и регенеративни техники. Резективните се състоят в премахване на тъкани с цел намаляване на дълбочината на пародонталния джоб или отстраняване на променени тъкани. Регенеративните техники се състоят в реизграждане на загубената кост и прикрепваща тъкан. 

Какво представлява заболяването?

Пародонтитът атакува тъканите, които задържат зъба към алвеоларната кост, както и самата нея, като постепенно зъбите биват лишени от естественото им прикрепване, което води до тяхното разклащане. За да се разбере заболяването пародонтит трябва да се знае нормалната анатомия и устройствно на пародонталните тъкани. Зъбната коронка е покрита с емайл, а кореновата повърхност с цемент. От границата между двата вида тъкани започва закрепването на зъба към алвеоларната кост. То се получава чрез специални влакна, които водят началото си от цемента на зъба и се захващат в костта. Други влакна се разполагат между зъба и венеца, а трети между съседни зъби. Така изградената структура държи здраво зъба в алвеола – неговото легло, като същевременно с това му придава нужната мобилност, подпомагаща го да издържа на дъвкателното налягане. Пародонтитът нарушава естествените съотношения между зъбите и зъбодържащия апарат.

От какво се причинява?

Пародонтитът е многофакторно заболяване, но като главни причинители се смятат микроорганизмите, натрупани в бактериална плака.За образувенето на пародонтит са необходими следните фактори: микрорганизми, протекция на микро-организмите от плака и възприемчив макро-организъм. При пародонтит се наблюдава промяна във вида на микроорганизмите в пародонталния джоб.

Патогенезата на пародонтита и пародонталните заболявания е изключително сложен процес, като в най-общи линии може да бъде сведен до няколко етапа. Първоначално има натрупване на зъбна плака и микроорганизми като постепенно плаката „узрява”, променя състава си и микроорганизмите се заменята с по-агресивни. Те започват да отделят токсини, дразнещи клетките от зъбодържащия апарат, които от своя страна изпращат сигнал за „проблема” на имунната система. Имунния отговор за всеки един дразнител може да бъде два вида – специфичен и неспецифичен. Неспецифичният е изграден от клетки които се борят срещу всякакъв вид микроорганизми, а специфичния от клетки, реагрищи срещу определен вид микроорганизъм. Патогенезата на пародонталните заболявания се характеризира с първоначално активиране на имунната система, включваща неспецифичния имунен отговор. Ако инфекцията не бъде елиминирана се задейства и специфичната имунна реакция. Отделените токсини от микроорганизмите и някои вещества от имунната система водят до деструктивни промени на зъбодържащия апарат и алвеоларна кост. При липса на лечение пародонтитът прогресира, което води до разклащане на зъбите често пъти до тяхната загуба.

Най-често срещаните пародонтити са хроничните. При тях се наблюдава гингивално възпаление с обхващане на зъбодържащия апарат. При този тип пародонтит се наблюдава кървене от венците, недобра хигиена и загуба на аташман и кост. При напредване на заболяването се наблюдава ретракция(отдръпване) на венеца. Това създава визуална представа за „удължаване” на зъбите. Степента на засягане на зъбодържащия апарат съответства на количеството натрупан зъбен камък и плака.

Някои видове агресивни пародонтити се характерират с генетичен произход и са свързани със семейната обремененост. Те често причиняват бърза загуба на постоянно или временно съзъбие.

Препоръчани клиники за такъв тип заболявания

Моля изчакайте!