Социална мрежа за здравето - с грижа за вашето здраве

Антибиотиците са едно от най-важните медицински и фармакологични открития на 20 век.

Благодарение на тях са спасени милиони животи. Днес употребата им решава здравословни проблеми, които преди няколко деситилетия са предизвиквали смъртоносни епидемии. В края на 19-ти и в началото на 20-ти век „прости“ инфекции като стрептококови тонзилити, отити и синузити са били много по-сериозен проблем и са често са водели до сложнения и трайни, дори животозастрашаващи, усложнения.

Откритието за влиянието на антибиотиците дава нова светлина и разбиране върху редица инфекциозни заболявания. Човешкото тяло е обитавано от милиарди бактерии, повечето от които не причиняват заболявания, а напротив – осигуряват нормалната работа на различни органи и системи чрез специфична микрофлора. Те се наричат сапрофити. Други бактерии, наричани патогенни, предизвикват заболявания. Трети вид са условно патогенните бактерии, които атакуват организма само когато защитните му имунни сили са намалени, например от предишно заболяване или задържане на секрети, които са подходяща среда за размножаване на бактерии.

Днес редица заболявания се смятат за сравнително безопасни именно благодарение на антибиотиците.

Ето няколко поразителни факта, които показват нагледно значението на това революционно откритие:

Преди откритието на антибиотиците статистиката показва, че смъртните случаи сред децата с бактериален менингит, причинен от менингококи, туберкулозни микобактерии, хемофилус инфлуенце тип В или стрептококи са били близо 90%. Оцелелите от тези заболявания често били с тежки неврологични увреждания (от глухота до сериозни мозъчни увреждания), двигателни нарушения и гърчове.

Гнойната ангина (стрептококовт фарингит) е била фатално заболяване с ужасяващо висока смъртност. Усложненията също са били не по-малко сериозно: остър ставен ревматизъм, порок на сърдечните клапи, постстрептококов гломерулонефрит, хореята. След въвеждането на антибиотичните средства в медицинските практики тези усложнения стават изключително рядко срещани, а гнойната ангина се превръща от смъртна присъда в контролирано и лечимо, макар и все така неприятно, състояние.

Инфекциите на средното ухо са имали тежки последствия преди атибиотиците. Те са се разпространявали към мозъка и менингите, лечението е било инвазивно – чрез перфорация на мембраната на тъпанчето с цел изтичане на гнойта – а възстановяването често е траело месеци, със сериозно рискове в оздравителния период.

Инфекции като пневмонията и туберкулозата са били смъртоносни, при това до не чак толкова отдавна. Първите антибактериални лекарства срещу туберкулозата започват да се прилагат едва през 50-те години на миналия век.