Как предците ни са облекчавали зъбобола

История на стоматологията
Начало        

Грижата за зъбите и опитите за лечение не са патент единствено на нашата епоха. Още в древността опитите да се поправят или излекуват различни проблеми със зъбите са срещали разнообразни средства и технологии. Има доказателства, че се е практикувало зъболечение още преди 7000 години пр.н.е. - по време на Индската цивилизация .

В тази начална форма на денталната медицина се използвани различни техники за пробиване и почистване на зъбите. Възстановка на тези древни форми на зъболечение днес показва, че методите, които изполвали древните, са били доста надеждни и ефективни.

В свещените книги на древна Индия са открити наставления за изработване на четки за зъби от дърво, както и препоръки зъбите да се мият с ароматни пасти, приготвени от „стрити на прах растения“.

В Шумерски текст от 5000 г.пр.н.е. е описана и причината за зъбния кариес, наричан от древните „зъбен червей“.

Подобни схващания и представи могат да се проследят и до древна Индия, Египет, Япония и Китай. Описан е дори в текстове на Омир, както и в сведения от XIV век.

Папирус, написан през 17-ти век пр.н.е., за чието написване са използвани текстове от 3000 г.пр.н.е. описва лечение на няколко стоматологични заболявания.

За облекчаване на болката древните египтяни практикували основно трепанация на черепа. Намерена е интересна находка, датираща от новото царство на мъжки череп, по който се виждат две дупки. Всяко от тях е с дълбочина 5 mm и широчина 2 mm. Проектирани са на нивото на корените на зъбите и представляват доказателство за зъболекарско вмешателство в хода на болестта. Известни са много папируси с текстове на медицинска тематика. Един от най-запазените от тях днес се съхранява в библиотеката на Университета в Лайпциг. В него са описани заболявания на зъбите като пулпити, кариес, развалени и счупени зъби. Описани са и рецепти за облекчаване на болката при зъбобол.

През 1914 г. в погребална камера в Гиза е открит череп на чиито два зъба са свързани помежду си с тел. Според специалисти това би могло да бъде предшественикът на съвременното шиниране, а според други вероятно тази техника е приложена за заздравяване на зъбите при балсамирането. По-нови изследвания говорят, че в периода около 3000 г.пр.н.е. египтянинът Hesi-Re е наричан за пръв път с определението „зъболекар“. Египтяните първи използват подмяната на свалените зъби със златни. Това е видно от друга находка от 1952 г., представляваща три зъба, свързани със златна тел. Смята се, че това е или мост, направен приживе, или изграждане на зъби посмъртно.

През 18-ти век пр.н.е. в Законникът на Хамурапи е описано двойното изваждане на зъби като форма на наказание. Изследване на кости от египетски граждани и гръко-римляни открива начални опити за употребата на зъбни протези и упражняване на зъбна хирургия.

Древногръцките учени Хипократ и Аристотел пишат за стоматологията, включително описват и устройството на зъба, лечение на изгнили зъби и заболяване на венците, извличане на зъбите с форцепс и използване на метални скоби за стабилизиране на зъбите и фрактура на челюстите. Хипократ свързва заболяванията на зъбите и устната лигавица със заболяванията на стомаха, черния дроб и далака.. Според някои първите, които използват употребата на зъбни мостове са етруските от периода на 700 г.пр.н.е.

Древноримският лекар Авъл Корнелий Целз описва заболявания на устата и лечението на някои заболявания след употребата на наркотични и адстрингентни средства.

В древен Китай за лечение на зъбите се е прилагала акопунктура. За екстракция на зъб Гален е използвал прашковидна превръзка през брадата, Целзий си е служил с конци от косми, за да фиксира чрез връзване между зъбите счупена долна челюст.

Средновековие и ренесанс

През Средновековието заедно с други дялове на медицината и стоматологията преживява упадък в Европа. Арабската школа обаче развива някои методи за лечение и диагностициране на заболяванията. В своята медицинска книга Хали Абаз препоръчва при заболяване на зъб да се налива в отворената пулпа врящо масло. Авицена в своя „Канон на медицината” описва употребата на арсен като средство за радикално лечение на зъбите, а арабския лекар Скрапион - броя на корените на зъбите.

Към манастирите в Европа се създават болници, някои от които стават медицински училища. През VІ-ти век в планината Монте Касино, Италия, е създадена първата манастирска болница, където монасите лекуват и болести на устната кухина. През ІХ-ти век е основан първият университет в бенедиктинския манастир в Салерно, където се изучава и медицина.

Зъболекарски екстракции са били използвани за лечение на различни заболявания. По време на Средновековието и през целия 19-ти век стоматологията не е професия само по себе си, а често и стоматологични процедури са изпълнявани бръснари или общопрактикуващи лекари. Бръснарите се ограничавали основно до вадене на болни зъби с цел облекчаване на болката и премахване на хронична инфекция.

По времето на ренесанса, основателя на съвременната анатомия Андреас Везалиус, учи медицина в Париж. Амброаз Пере, който е основател на съвременната хирургия, прави първите описания на зъбни операции. През 1560 г. става първият извършил затваряне на перфорация на небцето с обтуратор. Благодарение на заслугите си се издига до „главен хирург на краля“.

XVIII-XX век

Пиер Фошар е основател на съвременното зъболечение. Заради ръководството „Le chirurgien Dentiste“, което представлява енциклопедия за зъболечебна информация, Световната зъболекарска федерация му присъжда званието „баща на стоматологията“.

През 1711 г. Матеус Пурман въвежда восъка като отпечатъчен материал. През 1790 г. Джон Гриинууд създава първата крачна бормашина, на базата на чекрък. През 1826 г. Таво въвежда амалгамата като пломбировъчен материал.

През 1840 г. в Балтимор, САЩ, от Хорас Хейдън и Чапин Харис е създадено първото зъболекарско училище в света - „Baltimore College of Dentistry“, днес „School of Dentistry at the University of Maryland“. Първото зъболекарско училище в Европа е създадено през 1859 г. в Лондон, а по-късно, в Париж през 1879 г., и в Женева през 1891 г.

През 1844 г. Хорас Уелс пръв използва анестезия за обезболяване на зъбна екстракция.

През 1866 г. Lucy Beaman Hobbs Taylor става първата жена, получила диплом за зъболекар.

През 1895 г. Вилхелм Рьонтген открива рентгеновите лъчи и в края на 19 век започва използването им в зъболекарските кабинети.

През XX век се извършват множество научни открития в областта на зъболечението. Внедряват се съвременни материали за зъбопротезиране, естетична обтурация, поставя се началото на имплантологията и пр. Съвременната стоматология разглежда денталното здраве като неразривна част от общото здраве.

Препоръчани клиники за такъв тип заболявания

Моля изчакайте!