Социална мрежа за здравето - с грижа за вашето здраве

Възпалението на сърдечния мускул (наречено миокард) може да прочете безсимптомно, но може и да доведе до фатален край. Много и най-различни са причинителите на въпросното заболяване, но всъщност могат да се разделят на две основни групи – инфекционзи и неинфекционни.

През зимата, заради ниските температури, се повишава рискът от инфекциозни миокардити. Благодарение на актуалните, циркулиращи в обществото вируси и бактерии, често засегнати са не само дихaтелните пътища, но също и сърцето.

Такива са парагрипните вируси, вирусът на грипа (Инфлуенца А, Инфлуенца В), респираторно-синцитиален вирус (RS-вируси) и т.н. Съществуват бактериални причинители, които са свързани с някои от пневмониите и могат да доведат до миокардит. Това са примерно: стафилококи, стрептококи и други.

Инфекциозните причинители увреждат мускулите чрез навлизане в клетките директно заради имунни процеси или чрез токсините си. Засягането може да е дифузно (на целия миокард) или огнищно. Как точно се разпространява заболяването зависи от симптомите и късните последствия от миокардита.

Леките форми  на миокардит могат да бъдат излекувани само за няколко седмици без усложнения. Имайте предвид, че при по-тежките случаи ранните и късните последствия варират от ритъмни и проводни нарушения, през кардиомиопатия, кардиомегалия, стигайики до мълниеносна остра сърдечна смърт.

Кога трябва да се съмняваме за това заболяване?

Началото на миокардитите обикновено е неспецифично и затова твърде често остава незабелязано и съвпадащо с остри респираторни инфекции. Повечето такива инфекции отшумяват безпроблемно от само себе си или след проведено лечение. Трябва да обърнете внимание обаче на случаите, в които 2 или 3 седмици след първоначалното заболяване все още има „непълно излекуване“ при проведено стандартно лечение.

Може да се наблюдават неспецифични оплаквания като отпадналост, лесна уморяемост и изпотяване. Към клинично проявените миокардити може да се добавят симптоми от сърдечната област – разнообразни ритъмни нарушения, сърцебиене, „тежест в сърцето“, задух, отоци по долни крайници, учестен пулс и т.н.

В по-късен етап на острия стадий или дори след години (при кардиомиопатията като късно усложнение) могат да се наблюдават тежка сърдечна недостатъчност и разнообразни прояви на аритмии.