Социална мрежа за здравето - с грижа за вашето здраве

Най-мащабната в света трансплантация на лицеви тъкани бе извършена от екип хирурзи в медицински център Лангон, който е част от Университета на Ню Йорк.

Деканът на медицинското училище Робърт Гросман, цитиран от Гардиън, нарича операцията „крайъгълен камък и сериозна стъпка в развитието на медицинската наука“. Пациентът е Патрик Хардисън 41 годишен пожарникар от Мисисипи, който претърпява изключително сериозни наранявания заради инцидент при изпълнение на служебните си задължения. През 2001 г. покривът на горяща сграда пада и го затиска, разтопява защитния му костюм и маската му.

Донорът е 26 годишен мъж от Бруклин на име Дейвид Родбоу, който изпада в мозъчна смърт след изключително тежък пътен инцидент. Съвместимостта между донора и пациента се основава на базата на височина, тегло, тон и тип на кожата, цвят на косата и кръвна група. Според лекарите, съвпадението е продиктувано от факта, че е нужно кожата (като всеки друг орган) да бъде съвместима с имунната система на получателя. Именно това е най-голямото предизвикателство при трансплантациите – възможността трансплантираният орган да бъде отхвърлен от имунната система на пациента.

Самата операция е продължила 26 часа и е проведена от лекарски екип от повече от 100 души, разделени в два „отбора“. Сложността на операцията се съдържа както в премахването на увредената лицева тъкан от лицето на Хардисън, така и в подготовката и нужните процедури за трансплантацията на лицето на донора.

Лекарите, начело с главния хирург Едуардо Родригез, признават че пациентът е имал шанс 50 на 50 да оцелее след подобна тежка хирургическа намеса. Въпреки това пострадалият пожарникар е дал съгласието си да се подложи на революционната операция. Световният опит в подобни процедури е силно ограничен именно поради голямата вероятност от фатален край, обяснява Родригез. Старата, увредена тъкан се премахва прецизно до костта и дори минимално отклонение от процедурата или грешка би коствала живота на пациента още на операционната маса.

В исторически план такава е била съдбата на поне трима пациенти, подложили се на операция с подобна сложност – имунната система отхвърля присадената лицева тъкан малко след операцията и пациентите не успяват да понесат усложненията.

Въпреки негативните прогнози, основани на твърде ограничения световен опит в тази област, операцията на Хардисън е обявена за успешна: 93 дни след трансплантацията той се възстановява успешно. Според лекуващите лекари, които мониторират стриктно процеса на възстановяване, след още 6 месеца пациентът ще може да се храни с нормална храна и речта му ще продължи да се подобрява.

Следващата стъпка е планирана за 2016 г. – тогава Хардисън ще бъде подложен на втора операция, с която ще се отстрани излишната кожа и ще бъдат нанесени естетически корекции на новото му лице. Макар и в началото на оздравителния процес, Патрик Хардисън вече изпитва подобрение в общото си състояние – най-вече психологическо.

С подкрепата на медицинския екип, който се грижи за него, той вече няколко пъти е бил в социални ситуации, което значително подобрява самооценката му. Непосредствено след инцидента през 2001 г. Хардисън твърди, че не е можел да се погледне в огледалото и в следващите години е спрял да излиза от дома си.

Лекарите обаче очакват трудности занапред.

Със сигурност ние очакваме отхвърляне на трансплантираната кожа – положението не е „дали“, а „кога“, казва доктор Родригез. Когато това се случи следващата логична стъпка е прилагане на по-силни имуносупресори. Пациентът е принуден занапред да приема медикаменти, които потискат имунната система, за да може организмът му да не отхвърли новото му лице.

Въпреки сериозните общи рискове за здравето, това дава на пациента съвсем реален шанс да живее един по-нормален живот, обясняват лекарите.