Анатомия и устройство на гръдния кош

За да разберем по-добре причините, следствията и добрите практики при лечение на различните заболявания,
травми и състояния в областта на гръдния кош,
на първо място е нужно да сме запознати
с устройството и основните му анатомични характеристики.
Начало        

Начинът, по който е устроен гръдният кош, е обусловен най-вече от неговите функции. Освен, че в гръдната кухина са поместени редица жизнено важни ограни, функцията му е насочена и към осъществяването на газовата обмяна в тялото.

Спрямо формата си гръдният кош има форма на т.нар. двойно пресечен конус, чийто връх сочи нагоре.

Структура на гръдния кош

Гръдният кош има костна структура – той е изграден от двойки ребра, които образуват ребрени пръстени. Те образъват гръдната клетка, в която се намират белият дроб, сърцето и т.н. Всеки ребрен пръстен се състои от прешлен, двойка ребра, хрущял и прилежаща част от стернума (гръдна кост).

Гръдният кош е изграден от десет двойки ребрени пръстени, а XI и XII ребро са „плаващи“ – т.е. не оформят такива пръстени. Първите седем ребра се захващат за стернума, а следващите – до десетото – се захващат чрез хрущяла на VII ребро. Хрущялното залавяне на ребрата има голямо значение за правилното му функциониране – чрез еластичността на тези връзки се спомага дишането, разширяването и свиването на гърдите. Захващането на трите долни ребра чрез хрущял позволява на гръдния кош да се разширява странично в ниската си част. По такъв начин от горе надолу ребрата стават все по-подвижни. Докато първото ребро практически не може да се мърда, тъй като е захванато към стернума (гръдната кост) и ключицата. Първото (най-горното) ребро осигурява необходимата основа и служи като опора за останалите по време на движение на гръдния кош (при дишане).

Анатомия на движението на гръдния кош

Освен ребрата, важно значение за работата и изпълнението на функциите на гръдния кош имат и мускулите. При съкращаване на външните междуребрени мускули гръдния кош може да увеличава обема си. При вдишване гръдния кош се повдига само напред в горната си част. В долната част движението е съответно напред и странично.

Това се дължи на факта, че страничните израстъци (известни като procc. transversi) на горните гръдни прешлени се разполагат под почти прав ъгъл спрямо сагиталната равнина, при което връзката им с ребрата не позволява странично разширяване. Затова при съкращаването на външните междуребрени мускули гръдният кош може да движи нагоре и напред, като така се увеличава само сагиталният му обем.

Страничните израстъци  (procc. transversi) на прешлените в долната част на гръдния кош са под 45 градусов ъгъл спрямо т.нар. бодилести израстъци (procc. spinosi). Благодарение на това когато външните междуребрени мускули се съкращават, долните ребрени пръстени могат да се разширяват странично. Така се увеличава както предно-задният, така и фронталният диаметър и обем на гръдния кош. Знаем, че вентилацията на белите дробове е най-голяма именно в долната им час. От там те се разширяват и при съкращаване на диафрагмата.

Върховете на белите дробове от своя страна са най-малко вентилирани, поради ограниченото движение в тази част. Неслучано туберкулозата се развива именно във върховете на белите дробове.

Препоръчани клиники за такъв тип заболявания

Библиография и източници:

1. Атлас по анатомия на човека, Р.Д.Синелников, Я.Р.Синелников, А.Я.Синелников Изд. Софт Прес, София, 2010 | ISBN 9789546859259  

2. Анатомия на човека, проф. В. Ванков, проф. Вл. Овчаров - изд. АРСО, София 2002 г.

Партньори и спонсори:

Моля изчакайте!