Фрактура на лъчевата кост

Счупването на лъчевата кост на ръката е едно от най-разпространените травматични увреждания изобщо. То се среща по-често при жените в напреднала възраст – основната причина за това е остеопорозата, която значително отслабва костната плътност и намалява здравината на костите.
Начало        

Според медицинската дефиниция фрактурата описва нарушаването на целостта на кост в тялото. Счупването възниква по разнообразни механизми и причини, които определят неговата тежест и усложнения. 

Така нареченото „типично“ счупване на лъчевата кост на ръката (fractura radii in loco typico) е едно от най-разпространените травматични увреждания изобщо. То се среща по-често при жените в напреднала възраст – основната причина за това е остеопорозата, която значително отслабва костната плътност и намалява здравината на костите.

Фрактури на китката

Счупването на китката представлява счупване или пукване на една или повече от костите на китката. Китката е съставена от общо десет кости: две от тях са в предмишницата, а китката е изградена от осем кости. Често срещани са счупванията при спортистите, както и при възрастните, където заболявания като остеопорозата са основен предразполагащ фактор. 

Кои са най-често срещаните счупвания на китката

Това са травмата на лъчевата кост и счупването на скафоидната кост. Тези фрактури най-често се получават при падане напред и подпиране с дланта с разпъната ръка. Основният фактор за това коя кост ще пострада най-често е възрастта на пациента.

От какво се причинява счупването на лъчевата кост?

Фрактурата обичайно възниква по силата на индиректен механизъм – в повечето случаи това означава падане върху дланта при т.нар. „дорзална флексия“ на дланта (китката е сгъната в посока, обратна на дланта) и екстензирана (изпъната или протегната) става на лакътя. Тази позиция на ръката позволява силата на огъване да се предаде от дланта директно върху дисталната епифиза на лъчевата кост и значително улеснява счупването.

Какво прави тази фрактура „типична“?

Характерно е мястото на фрактурата – обичайно счупването се наблюдава в областта на лъчево-китковата става, на 1,5 – 2 см. от ставната повърхност на лъчевата кост (в проксимална посока). Фрактурната линия най-често е напречна. Счупването може да бъде и многофрагментно, като в някои случаи може да настъпи и фрактура на шиловидния израстък на улната (лакътната кост или т.нар. processus styloideus ulnae). 

Какви са най-разпространените симптоми при фрактура на лъчевата кост?

Обикновено счупването в областта на китката протича с характерни оплаквания от пострадалия – силна болка, оток и силно ограничаване на движението в засегната област. Често може да се установи характерна деформацията в областта на предмишницата. Травматичните увреждания се установяват по класически рентгенографски метод – със снимка на китката и ръката във фас и профил.

Диагнозата се поставя на база клиничната картина, информация от пациента и след оценка на настъпилите увреждания въз основа на образното изследване.

Клиничната картина при фрактура на лъчевата кост е типична и трудно може да се обърка с други наранявания. При всички случаи обаче лекарят трябва да изключи други характерни травматични увреждания в пострадалата областта – такива са изкълчвания, навяхвания и прилежащи увреждания на кръвоносните съдове и нерви, а също така и патологични счупвания.

Лечение при фрактура на лъчевата кост

Сред мерките за първа помощ при диагноза фрактура на лъчевата кост на първо място е наместването (репозиция) на костните фрагменти по безкръвен начин. Тази манипулация често протича под локална ансетезия, заради силната болка. Разместените фрагменти на костите се наместват и се фиксират с гипсова шина, след което се прави повторно рентгенографско изследване в две корекции.

Обездвижването обикновено продължава около месец – средно между 25 и 30 дни. За успешно възстановяване лекарите препоръчват активно движение на пръстите на ръката през това време.

Препоръчва се възможно най-ранно наместване и фиксиране на пострадалата ръка с шина. Ако имате съмнение за фрактура на китката – незабавно се обърнете към специалист!

След поставянето на гипс е добре да се направи контролна рентгенова снимка след седмица. Повторното рентгеново изследване има за цел да установи вторични размествания, и да се вземат адекватни мерки ако има такива. Продължителното обездвижване на ръката трябва да се избягва, поради риск от развитие на синдром на Зудек или т.нар. „фрактурна болест“.

За да се предпазите от фрактури на китката е добре да избягвате хлъзгави и мокри терени. При падане опитвайте да не се подпирате директно на ръката. Винаги носете протектори при практикуване на спортове – те са специално предназначени за стабилизиране и предпазване на китката и помагат за избягване на травми и увреждания при падане.

Препоръчани клиники за такъв тип заболявания

Университетска болница „Софиямед“

Моля изчакайте!