Зъбен камък
Зъбният камък е често срещано състояние. Представлява характерен зъбен налеп от калциеви соли, които съдържат калциев фосфат и калциев карбонат, както и органични вещества, остатъци от храна, мъртви клетки от лигавицата на устата и подобни.
Най-често зъбният камък се образува под задната повърхност на долните резци, както и и по горните кътници (от страната, обърната към бузите).
Обичайно зъбният камък се образува в два стадия:
В първия стадий се наблюдава натрупване на налеп по шийките на зъбите. Този налеп съдържа муцин, клетки от лигавицата на устата, остатъци от храна и различни микроорганизми. Налепите се появяват най-често там, където зъбите не участват активно в процеса на дъвчене.
В следващия етап се наблюдава т.нар. „импрегнация“ на мекия налеп с калциеви соли, които се съдържат в естествения състав на слюнката.
Зъбният камък трябва да се почиства профилактично от зъболекар. В противен случай може да предизвика възпаление на венеца, което от своя страна води до пародонтит.
Кариес
Кариесът е често срещано инфекциозно заболяване, което може да доведе до разрушаване на зъбите. Според информация на СЗО зъбният кариес е най-честото и широко разпространеното хронично заболяване в света. Кариесът е много широко разпространено заболяване, което засяга 95% от хората. В началото заболяването протича с частично разрушаване на зъбната повърхност, постепенно засяга и вътрешността на зъбите. Затруднява дъвченето и нарушава естетическия вид на зъбите. Обичайно се развива под плътна бактериална маса, която се нарича зъбна плака. Кариесът е киселинно разтваряне на повърхността на зъбния емайл и разлагане на белтъчния състав на структурата на зъбите. Протича остро или хронично.
Една от основните причини за възникването му е образуването на зъбна плака, но е важно да се има предвид, че появата на кариес е резултат е от действието на много фактори.
Сред основните фактори, които определят развитието на кариес са:
• структурата на емайла на зъбите
• микроорганизмите в устната кухина
• ферментабилните въглехидрати
• честия прием на захари
• намалено слюноотделяне
Според лекарите честотата на прием на захар има по-голямо значение за образуването на кариес от самото количество на приетата захар.
Симптомите на кариеса в начален стадий най-често са визуални – т.е. не протичат с болка. В напреднала фаза се усеща характерна болка в зъба при т.нар. химични и физични дразнения – при прием на топло, студено, сладко, при натиск на зъба и т.н.
Лечението протича с механично премахване на кариеса и поставяне на пломба.
Зъбна плака
Зъбната плака (още „зъбен налеп“) е изключително тънка, пихтиеста ципа, която покрива зъбите. Плаката се състои главно от микроорганизми и епителни клетки от лигавицата на устната кухина, слюнка, сиалозахариди и други. Първоначално микроорганизмите в зъбната плака са нормални аеробни обитатели на устната кухина. В последствие кислорода се изчерпва и киселинността в устата се увеличава. Тогава се формират патогенни анаеробни микроорганизми и в същото време се увеличава и дебелината на налепа.
Зъбната плака не се вижда с просто око, но вашият зъболекари може да я направи видима с помощта на специални багрила, с които могат да я локализират и премахнат.
Ако зъбната плака не се отстранява профилактично, тя се минерализира под действие на съдържанието на слюнката, след което се превръща в зъбен камък. Зъбният камък от своя страна има вредно действие за зъбите.
Гингивит
Гингивитът е възпаление на венците, което засяга много пациенти. Образуването му се дължи на микробите в устната кухина,но се влияе и от общото ви здравословно състояние.
Микроорганизмите в зъбната плака могат да отделят различни токсини и ензими. Те стават причина за отлепването на най-горната част на венеца от зъбите. Така зъбната плака прониква в дълбочина, след което се развива възпаление. В последствие се образува така нареченият „джоб“ на венеца. След като зъбната плака „остарее“ се появява гингивит.
Лечението представлява премахване на натрупаната плака и често може да е болезнено. Понякога се налага тази процедура да се прави всяка година до трайното облекчаване на симптомите и спиране на развитието на заболяването.
Пародонтит
Пародонтитът е инфекциозно възпалително заболяване, което често води до болка, разклащане и дори загуба на зъбите. Пародонтитът засяга тъканите, които задържат зъба към алвеоларната кост. В течение на заболяването зъбите са лишени от естественото им прикрепване, което води до клатене. Пародонтитът е многофакторно заболяване. Като основни причини се считат микроорганизмите, натрупващи се в в бактериалната плака.
