Съвременната ортопедия и травматология по своето съдържание съответства твърде малко на буквалния смисъл на наименованието си, съставено от две гръцки думи – „изправено” и „дете”.
Неин обект са преди всичко вродените, придобитите и травматични заболявания на опорно-двигателния апарат, при който намират приложение оперативните и безкръвни хирургични методи за лечение.
Към това се прибавят голям брой общи, инфекциозни, неопластични, обменни и ендокринни заболявания, както и тези на централната нервна система, нервните пътища и други, засягащи опорно-двигателния апарат. При някои от тези заболявания ортопедичните намеси са само етап от комплексното лечение с участие на различни специалисти.
Изключително широки са възрастовите граници на ортопедично болните – от първия ден след раждането до дълбока старост.Всичко това поставя пред съвременния ортопед изискването за широка общо медицинска култура и необходимостта от знания в редица гранични области.
Специалистът по ортопедия и травматология трябва да може да диагностицира и лекува заболяванията, предмет на специалността. Той интерпретира образните изследвания на мускулно-скелетния апарат и отклоненията в параклиничните изследвания, свързани със специфични заболявания.
Той трябва да владее техниките за безкръвно лечение и репозиции на скелетните увреждания. В неговите възможности са оперативните намеси върху мускулно-скелетната система, свързани с възстановяване на нейната цялост и функция.
Практиката на ортопеда-травматолог е тясно свързана с техническия прогрес, което го задължава да има теоретични и практически познания, отнасящи се до техниката, с която работи – механична, рентгенологична и др.
Специализацията по ортопедия и травматология има за цел създаването на квалифицирани специалисти, с достатъчна теоретическа подготовка и практически знания, за да лекуват по най-добрия начин и на съвременно европейско равнище травмите и заболяванията на опорно-двигателния апарат.