Шиповете на врата са широко разпространено заболяване, което засяга хора от подрастваща възраст, но и пациенти след 50-годишна възраст. Причините за остеохондрозата и механизмите на действието и не са докрай изяснени, но се знае, че за смущенията на костния растеж и натрупването на допълнително костно вещество (ошипяване) са отговорни поне няколко фактора. Такива са усложнения от травми, нарушения в метаболизма, хормонален дисбаланс или инфекциозни процеси.
Значителна роля в развитието на шипове във врата играе влошеното кръвоснабдяване на костите, познато като исхемия. Намаленият приток на кръв може да повлияе негативно състоянието на костната структура, нормалното изхранване на костите и да до некроза (загниване) в зоните на растеж.
Какво представлява остеохондрозата?
Остеохондроза е общото название, обединяващо група дегенеративни заболявания на костната система, при които се наблюдават нарушения в нормалното отлагане на калций в хрущялните краища. Протичането на заболяването е различно в индивидуалните случаи, но най-често се изразява в смущения на физиологичния растеж на костите в подрастваща възраст. Заболяването се среща и при възрастни, макар и с по-малка честота.
Заболяването се развива на няколко етапа:
В началния стадий се наблюдава понижен приток на кръв. В тази фаза на развитието на заболяването засегнатите хрущялно-костни зони загиват. Резултатът от това е цялостно нарушаване на структурата на костното ядро, което се изразява в появата на изтънени участъци в ставния хрущял. В стадия на резорбция (изчистване) на мъртвите тъкани може да се наблюдава развитие на остеопороза – „разреждане“ или „изтъняване“ на структурата на костта.
В следващия стадий, наричан „стадий на начално възстановяване“ се наблюдава образуване на нови кръвоносни съдове и се възстановява притока на кръв в засегналите мъртви участъци. В периферията на засегнатите тъкани се отлагат нови костни гредички, които на този етап са слаби, лесно податливи при натиск и физическо натоварване. В стадия на пълното възстановяване се наблюдава преустройство на новата костна структура в растящите окончания на костите. В тази фаза ставната функция може да се възстанови напълно при определени условия. Ако заболяването протича с деформация на костните краища, може да се развият артрозни промени. Развитие на заболяването През началния стадий се наблюдават леки ограничения в подвижността на ставите, често съпроводени с формиране на отоци и болка.
В стадия на остеопороза и при началното възстановяване се намалява подвижността на засегнатата става. В този период се засилва и болката в засегнатата област. По време на фазата на възстановяване на кръвоснабдяването и костната структура подвижността на ставите се нормализира постепенно и болката започва да отшумява. В този стадий промените вече са видими на рентгенова снимка.
Остеохондрозата се проявява на различни места в тялото и може да засегне различни кости. Най-често срещаните вариации на заболяването засягат прешлените на гръбначния стълб (вертебрална остеохондроза), бедрената кост (остеохондроза на главата на бедрената кост), ходилото (остеохондроза на ладиевидната и метатарзалните кости) или китката. Ошипяванията в областта на шията се числят към уврежданията на прешлените в горната част на гръбначния стълб.
Как протича заболяването?
Развитието на остеохондрозата е сравнително бавно и може да продължи до 2-3 години. За съжалението, веднъж отключено, заболяването почти не се повлиява от медикаменти в различните си фази.
Лечение на остеохондрозата
Лечението на остеохондрозата се ограничава до физиотерапевтични процедури, кинезитерапия и лечебна гимнастика, както и сиптоматично третиране на болката. Този подход към лечението цели да подобри условията за възстановяване на костната структура във крайните етапи на заболяването. От особено значение по време на лечението е да се осигури максимален покой на засегнатите стави, като в същото време е важно и да се извършва редовно пасивно движение на ставата без натоварване и болка. Един от начините за подпомагане на възстановяването при остеохондроза налага използването на помощни средства като патерици, ортопедични подложки, гипсова имобилизация и подобни. Прилагат се физиотерапевтични процедури със затопляне, масажи, парафинолечение и специфичен режим на упражнения. Медикаментите, които се използват за лечение на остеохондрозата са главно обезболяващи, противовъзпалителни и мускулни релаксанти. Целта на рехабилитационните дейности е да осигурят максимално добра база за възстановяване на засегнатите области и да подкрепят и подобрят изхранването на ставния хрущял като в същото време поддържат мускулния тонус. По този начин може да се избегнат усложнения и увреждания на ставите в късния етап на болестта. За целта е важно да се разчита на ранно диагностициране, тъй като при развитието на заболяването контролът на дегенеративните процеси е силно затруднен. В някои от по-тежките се случаи може да се прибегне и до оперативна намеса.
Препоръчани клиники за такъв тип заболявания
