Фрактура на черепа

Черепната фрактура е изключително сериозно състояние,
което често съпътства черепно-мозъчната травма.
Beginning        

Фрактура на черепа

Черепната фрактура е изключително сериозно състояние, което често съпътства черепно-мозъчната травма.

Фрактурата на черепа може да бъде придружена от сериозни вътрешни наранявания. Ако върху главата е приложена интензивна сила, трябва да се вземат под внимание и потенциалните увреждания на гръбначния стълб.

Освен това сериозното нараняване на главата, означава, че има опасност от увреждане на мозъка. Нараняването може временно или постоянно да наруши работата на мозъка.

Клинично, фрактурата на черепа може да протече без никакви симптоми. В други случаи може да предизвика състояния, които застрашават живота. Приема се, че при фрактура на черепа има и контузия на мозъка. Подобна „аксиома“ се основава на аргумента че сила, предизвикала счупване на костите на черепа е малко вероятно да не е увредила (в определена степен) и мозъка. В голяма част от случаите това е само предпазна мярка. Средно при 90% от фрактурите не се доказва увреждане на мозъчния паренхим. В други 50% от случаите с доказана увреда пък не се наблюдава фрактура.

Поради значителната честота и възможните животозастрашаващи увреждания е изключително важно черепната фрактура да бъде подозирана при всеки случай на черепно-мозъчната травма (ЧМТ).

Какво представлява черепно-мозъчната травма

Черепно-мозъчната травма (ЧМТ) е сред най-често срещаните неврохирургични заболявания. Това е диагнозата с най-висока смъртност във възрастовата група до 45г., а също така и третата по честота причина (след сърдечно-съдовите и онкозаболявания) в групата между 45 и 60 г.

• около 1% от болничните приеми на територията на Великобритания са по повод на черепно-мозъчни травми;
• близо 23% от пациентите с такива травми са с придружаваща фрактура на черепа;

Малко анатомия

Черепният покрив (calvaria) се състои от спонгиоза (diploe), която е покрита от два слоя lamina externa (с дебелина 1.5 милиметра) и lamina interna (0.5 милиметра).

Тези зони са чувствителни и предразположени към фрактури. От своя страна фасциите и мускулите на скалпа осигуряват допълнителна защита на черепа.

Най-податлива на контузии е средна черепна ямка (СЧЯ) – тя има множество отвори, които намаляват здравината ѝ.

У нас най-често се използва класификацията на фрактурите на черепните кости по Г. Савов. Според тази класификация те се делят на:

 

  1. Фрактури на черепния покрив (calvaria)
  • линейни – единични и множествени
  • отломъчни без разместване на фрагментите
  • отломъчни с разместване на фрагментите – депресионна фрактура

 

  1. Фрактури на черепната основа

  • фрактури на предна черепна ямка
  • фрактури на средна черепна ямка
  • фрактури на задна черепна ямка

  1. Смесени фрактури
  • открити и закрити в зависимост от това дали е запазена целостта на меките тъкани.
  • проникващи и непроникващи в зависимост от това, дали е запазена целостта на твърдата мозъчна обвивка (dura mater).
     

Счупване на черепа и лицевите кости означава счупване на една или повече от осемте кости, образуващи черепа, и/или нарушаване на целостта на една или повече от четиринадесетте кости, участващи в изграждането на лицевия скелет.


Сред най-разпространените причини за фрактури на черепа и лицевите кости са:

  • пътно транспортни произшествия;
  • спортни травми;
  • трудови злополуки;
  • падане върху твърда повърхност;
  • нападение, физическо насилие;
  • наранявания, причинени от огнестрелно оръжие;


Според мястото на получаване (локализацията), черепните фрактури се делят на:

• фрактури на черепния покрив;

Фрактури на черепния покрив, които могат да бъдат линеарни или импресионни. При линеарните фрактури костните фрагменти хлътват в черепната кухина. Те се наричат още и компресионни, защото притискат мозъка и предизвикват мозъчен едем, кръвотечения, некроза на паренхима с огнищна неврологична симптоматика.

  • фрактури на основата на черепа;


Фрактурите на базата на черепа от своя страна се делят на:


Фрактури на предна черепна ямка: обикновено засегната е етмоидалната кост. Клиничната картина на тази травма протича с кръвотечение от носа, кръвоизливи около очите („очила'), увреждане на обонятелния нерв и загуба на обонянието (аносмия), двойно виждане (диплопия), образуване на ликворна фистула с изтичане на ликвор от носа (ринорея).

Фрактури на средна черепна ямка: При тази фрактура е засегната пирамидата на темпоралната кост. Пострадалите често имат кръвотечение от ухото или изтичане на ликвор (оторея). От фрагментите на темпоралната кост се притискат лицевия и троичния нерв.

Фрактури на задната черепна ямка: Тази фрактура засяга окципиталната кост. Установяват се кръвонасядания в областта на цицковидния израстък. Увреждат се булбарната група черепно-мозъчни нерви, развива се т.нар. булбарна парализа.

Симптоми и клинична картина при фрактура на черепа и лицевите кости

Симптомите на фрактура на черепа могат да включват:

  • главоболие;
  • подуване и оток на скалпа;
  • болезненост на скалпа;
  • контузия на скалпа;
  • открита рана на кожата на скалпа;
  • деформация на черепа;
  • вдлъбнатина на черепа.
  • фрактура на основата на черепа;
    • загуба на слуха, шум в ушите;
    • изтичане на течност или кръв от ухото;
  • синини около очите;
  • изтичане на течност от носа.


Симптомите на малка мозъчна травма включват:

• виене на свят;

  • главоболие;
  • гадене;
  • сънливост;
  • умора;

Някои от симптомите на сериозна травма на мозъка са:


  • силно главоболие;
  • многократно повръщане;
  • амнезия за събития преди или непосредствено след травмата;
  • синини около очите, черен цвят на очите от двете страни;
  • обърканост;
  • летаргия, сънливост;
  • липса на чувствителност;
  • загуба на съзнание;
  • изтръпване на едната ръка или крак;
  • слабост в едната ръка или крак;
  • увреждане на зрението;
  • двойно виждане;
  • болки във врата;
  • затруднено ходене;
  • затруднен говор;
  • припадъци;
  • кома;

    Диагноза

За да се диагностицира прецизно подобно състояние се прави рентгенография, на която се открива фрактурните линии и фрагменти. Други изследвания, които са наложителни в много случаи са компютърна томография и ядрено-магнитен резонанс с цел откриване на контузионни огнища в паренхима и кръвотечения. Крайната диагноза може да бъде поставена само от лекар специалист. Фрактурите са състояния, които потенциално застрашават живота и лечението и възстановяването обичайно се мониторират в защитена болнична среда.

Лечение

Лечението на компресионните фрактури при счупване на черепа и лицевите кости
е оперативно. При линеарни фрактури се налага само наблюдение на пострадалите. При настъпили фистули е необходимо затваряне на дефекта, за да се предотвратят усложненията. Прогнозата за неусложнените фрактури при счупване на черепа и лицевите кости е благоприятна. Рискът от менингити е висок при фрактури с развили се фистули.

Лечение на черепните фрактури се състои от комбинация от постоянно наблюдение на състоянието на болния и симптоматично лечение на мозъчната контузия или сътресение. Важно е усложненията да бъдат открити и диференцирани възможно най-рано, за което е от огромно значение навременната намеса на специализиран лекарски екип от специалисти възможно най-скоро след инцидента. При наличие на патологични комуникации на черепната кухина с външната среда се налага незабавна хирургична оперативна намеса за затваряне на дефекта с цел предпазване от инфекции.

Какви са възможните усложнения при черепните фрактури

 

Счупените фрагменти на черепните кости биха могли да предизвикат контузия или нараняване на мозъчната тъкан, както и в определени случаи да увредят фините кръвоносни съдове на мозъка. Възможна е появата на сериозно кървене в черепната кухина в случаите, когато фрактурата засегне стената на голям кръвоносен съд. Това предизвиква и вътречерепни хематоми. В определени случаи е възможна дисекация на мозъчните артерии, което носи риск от понижаване на кръвния ток към мозъка и последващ инсулт.

Причини

Счупването на черепна се получава при въздействието на директна сила върху главата – удар, нараняване, падане, спортна травма и др. В определени случаи може да липсват видими наранявания – като например при падане върху главата с каска. В такъв случай по презумпция се приема, че става дума за черепно мозъчна травма.

Черепно мозъчните травми се класифицират по следния начин:

Recommended medical centers for this type of disease

Please wait!