Social Healthcare Network - Cares for your Health

Закрита фрактура

Счупената кост не пробива кожния слой, фрактурата е без открита рана, и костите и вътрешните тъкани не влизат в контакт с околната среда.

Открита фрактура

При откритите счупвания костта, чиято цялост е нарушена, пробива кожата и влиза в непосредствен контакт с околната среда – въздуха, дрехите на пострадали и т.н. Такива фрактури носят повишен риск от инфекции и възпаления на костта. Неразместени фрактури При този вид счупването протича без промяна на местоположението на фрагментите на костта, те остават в нормалната си позиция и контура на костта не се променя. Тези фрактури се лекуват по-лесно и безболезнено от разместените.

Разместени фрактури

Фрагментите на фрактурираната кост могат да бъдат разместени по дължина,широчина или със завъртане.

Единично счупване

Единично счупване имаме в случаите, когато цялостта на костта е засегната само на едно място.

Множествено счупване

При множественото счупване костта е счупена на две или повече части, или е размачкана/смазана.

Изкълчване

Изкълчването представлява разместване на ставните повърхности на костите. Фрактурата с изкълчване е комбинирано травматично увреждане със счупване на костта в близост до става и изкълчване.

Скрита фрактура

Скритата (окултна) фрактура се характеризира с това, че не се вижда на първоначалните рентгенографски изследвания, което затруднява диагностицирането и.

Патологична фрактура

Означава наличието на болестно отслабване на костта, поради патологичен процес - остеопороза, туморни разсейки и други.

Вътреставна фрактура

Вътреставното счупване се характеризира с това, че линията на фрактурата преминава през повърхността на ставата. При този тип счупванията прогнозата може да бъде по-неблагоприятна, а оздравителният период – значително удължен.

Какви травми причиняват фрактури на долните крайници

Механизмите, по които различните травмите могат да причинят изкълчване или фрактура на костите на крака са разнообразни. Освен при възрастни пациенти или такива с остеопороза и заболявания, компрометиращи здравината и костната плътност, костите в долните крайници са много силни и гъвкави. За това за да се стигне до счупване е нужно прилагане на голяма сила. При прилагане на сила, по-голяма от тази, която дадената кост може да издържи, настъпва пукване, което може да прерасне в счуване.

Според спецификата на позицията на тялото в дадения момент може да настъпи и специфична травма с усукване, разместване или смазване на костта. Последният вариант се среща най-често в случаите, в които имаме голяма тежест, която притиска крака – например при пътно-транспортни произшествия, инциденти при работа с машини и подобни. В определени случаи пренатоварването на крака може да доведе до специфична фрактура, наречена „стрес-фрактура“. Подобни случаи се срещат при бегачите (маратон, ултрамаратон, бягане на дълги разстояния, планинско бягане и т.н.).

Кои са някои от най-често срещаните в клиничната практика специфични заболявания на колянната става: често срещани остри и хронични състояния на коляното и долните крайници

Малко анатомия

Анатомично колянната става е формирана от част от бедрената кост в долната и част и горна част на големия пищял. Краищата на тези кости са покрити със хрущялен слой в допирната си точка, който предпазва костите от фрикция и преждевременно износване. Колянната става е покрита с фиброзна капсула, обвита във фина тъкан – „синовия“. Синовията има важната функция да произвежда своеобразен лубрикант - течност, намаляваща триенето и износването на ставите.

Колянната става е изключително важна за осигуряване на свободното движение и функциониране на човека. Ставата на коляното е една от големите стави в тялото и отговаря за правилната поза и равномерното разпределяне на тежестта на тялото.

Колянната става има три части:

• външна част на колянната става: свързването на долната част на бедрената и горната част на голямопищялната кост при външната страна на коляното

• вътрешна част на колянната става: свързва бедрената кост и големия пищял във вътрешната част на коляното

• пателофеморална част на колянната става: това е отделът от колянната става, където капачето се свързва с бедрената кост

В добро здраве и при нормално общо състояние ставите на коляното осигуряват свободно и леко движение. При хронични или травматични увреждания където е засегнат хрущяла, ставите могат да станат твърди, движението да е сериозно ограничено и съпровождано с болки, подуване и други характерни симптоми.

Кои са някои от най-разпространените заболявания на колянната става

Артроза на колянната става

Гонартроза

Гонартрозата може да засегне всяка една от частите на коляното (външната, вътрешната и пателофеморалната), като може да е изолирана само в една или да засегне повече от една част. Вътрешната част на колянната става е изложена на механично натоварване, триене и износване в най-голяма степен. Един от първите и най-постоянни симптоми е болката зад капачката (патела) или във вътрешната страна на коляното.

В ранните стадии на заболяването тази болка се проявява само при по-голямо или интензивно физическо натоварване и обикновено преминава след почивка. В следващите, по-напреднали стадии на заболяването болката става постоянна и не зависи от това дали коляното е натоварено или е в покой.

В по-ранните стадии на гонартрозата общото състояние и болката може да се повлияе от нестероидни противовъзпалителни медикаменти, приемани по лекарско предписание.

Артрозата се появява в следствие на износване на ставния хрущял на колянната става. Здравият, нормален ставен хрущял се износва и изтънява с времето. По този начин се повишава триенето между костите. Това е продължителен процес, който може да отнеме години. В много случаи липсата на ранна диагноза при артрозата води до сериозни усложнения. Най-честите оплаквания са болка и усещане за скованост.

Известно е, че остеоартритът се среща най-често във вътрешната част на коляното. Предходни травми на коляното, като скъсване на менискус или увреждане на коленните връзки, могат да предразполагат към развитие на коленна артроза. Наднорменото тегло също е важен фактор, допринасящ за развитието на остеоартрит или за неговото усложнение при установена вече диагноза.

Възпаление на колянната става

Възпаленията на ставите на коляното могат да имат много и различни по произход причини. Единодушно най-честата причина обаче е ревматоидният артрит.

Това възпаление причинява сериозно увреждане на ставния хрущял. При поява на артрит в напредналата фаза на заболяването са засегнати и самите стави. Важно е да се знае, че ревматоидният артрит може да засегне и млади пациенти. Късното откриване и диагностициране в тези случаи е особено рисково. Лечението на артрит и сходните му състояния започва от детайлно снемане на клинична картина. За да се изясни произхода на заболяването се прилагат различни видове тестове и изследвания. Кръвните тестове и прилагането на противовъзпалителни медикаменти са стандартни подход при тези състояния. В определени случаи лекарят ще предпише аналгетици за успокояване на хронична болка и поддържане на физическа активност. Препоръчително е засегнатите от остеоартрит пациенти да поддържат добра физическа активност, за да запазят гъвкавостта и подвижността на ставите.

Когато става дума за травми на глезена и стъпалото клиничната картина протича с нарушения в целостта и/или временна загуба на част от обичайните функции на долните крайници. В зависимост от тежестта на увреждането е възможен риск за здравето. Срещат се повърхностни, дълбоки, открити или закрити, усложнени с фрактура или без травми и фрактури на ходилото.

Леките травми обикновено са последвани от пълно възстановяване. По произход травмите могат да са следствие от натъртвания, порязвания, навяхване, изгаряне, измръзване, механичен удар, усукване и т.н.

Травмите в областта на глезена и стъпалото могат да бъдат:

• повърхностна травма
• открита (отворена) травма или рана
• фрактура (счупване)
• фрактура на петната кост и петата
• фрактура на талуса
• фрактура на клиновидната кост
• фрактура на кубоидната кост
• фрактура на ладиевидната кост
• фрактури на метатарзалните кости на ходилото
• навяхвания
• разтежения
• изкълчване на ставни връзки
• изкъчване на стави на ходило и глезена
• изкълчване на фибулата
• изкълчвания на тибия
• изкълчване на талус

Изкълчването и разместването на пръсти може засегне интерфалангеални или на метататарзофалангеални стави. Навяхване, изкълчване и разтягане може да претърпят и тарзалната, ладиевидната, тарзометатарзалните и някои други връзки и стави.

Травми на нервите на глезена и ходилото: латерален плантарен нерв, медиален плантарен, дълбок нервус перонеус, кожен сензорен нерв и др.;

Травми и увреждане на кръвоносните съдове в областта на стъпалото и глезена: артерия дорзалис педис, плантарис педис, дорзалната вена и др.

Мускулни и травми на сухожилията на стъпалото и глезена: дълъг флексорен мускул, екстензорен мускул, вътрешен мускул и прилежащите сухожилия.

Клинична картина 

Общата клинична картина на травмата в областта на стъпалото и/или глезена зависи от различни фактори и се определя от това кои анатомични структури са засегнати, степента на увреждане, както и механизъма на получаване на травмата или нараняването.
Най-разпространения и остър симптом е болката – често остра и постоянна, но в определени случаи тъпа, отшумяваща до лека. При някои травми болката се проявява само при движение и палпация на мястото на травмата.

Вижте повече информация за клиничната картина при травми на глезен и стъпало тук. 

Вижте повече инфомация за фрактурите на костите на ходилото тук. 

Фрактурите на кости протичат с остра болка, последвана от оток на мястото на счупването. Обикновено движението в засегнатата област е затруднено и много болезнено. При открити фрактури може да има отворена рана, а в зависимост от механизма на получаването на травмата може да има охлузни рани, посиняване, натъртвания и т.н.

Симптомите при счупвания на долните крайници зависят от разположението на травмата и от тежестта на фрактурата. Някои от най-честите симптоми при счупвания на крайниците са:

• болка;
• подуване и оток;
• ограничаване на способността за движение;
• деформация, промяна в очертанията на крайника;
• рани (при откритите фрактури);
• изстиване на крайника (при засягане на артерия);
• промяна в цвета на кожата (при кръвоизлив);
• скованост, изтръпване (при засягане на нерв);

Болката при счупванията обикновено е много силна, появява се непосредствено след травмата и възпрепятства движението на крайника. Подуването настъпва до няколко минути след фрактурата и се засилва при опит за движение на крайника. Причината за подуванията и отока е приток на кръв и телесна течност в мястото на счупването. При тежка фрактура често се променя функцията на засегнатият крайник.

Това може да се изразява в невъзможност за движение (в най-разпространените случаи), или нетипично, болезнено движение. Понякога след настъпване на травмата и счупването се наблюдава деформация – това може да бъде в следствие на отока, но в случай на разместване счупеният крак може да изглежда различно, да стои в неестествена поза – сгънат, извит, усукан. При откритите счупвания може да се види костта, да се наблюдават различни по размер и дълбочина открити рани, през които се вижда парче или цялата кост. Често при фрактури се променя оцветяването на кожата в засегнатия участък.

Причината за това може да е кръвоизлив в дълбоките тъкани или локално натъртване. При фрактура на бедрената шийка болката може да се усеща в слабинната гънка. Тя се засилва при опит за сгъване или въртене на крака от тазобедрената става. При неподвижно стоене болката отшумява. При счупване на бедрената глава и шийка се наблюдават някои от следните симптоми: засегнатият крак е визуално скъсен, ходилото заема непривична позиция – изкривено (завъртяно) навън, пациентът не може да повдигне петата в легнало положение ("закована пета").

При фрактури на и около коляното (локализирани в долната част на бедрената кост, капачето и горната част на големия пищял) се наблюдава нестабилност в коляното. При пренасяне на тежестта върху контузения крак подбедрицата се измества нетипично предна или странична посока. Пациентът усеща "поддаване" на крака.

Какви са първите мерки за долекарска помош, които можете да предприемете при съмнение за счупване на някоя от костите на долния крайник? Наличието на фрактура – счупване, навяхване, изкълчване на крака е сериозна травма, при която не бива да се пренебрегва незабавната нужда от лекарска оценка, намеса и супервизия. При наличие на един или повече от симптомите на костна фрактура на крака, потърсете веднага лекарска помощ.

Обадете се незабавно на спешен телефон 112, особено когато счупването е получено в рискова обстановка – при падане от високо, при пътно-транспортни инциденти, при травми и злополуки на работното място, при работа с машини и т.н. В случай на тежко пострадал - например при автомобилна катастрофа - не правете опити за преместване на пострадалия до идване на екип на спешна медицинска помощ за да не причините утежняване на пораженията. Как да окажем първа помощ при фрактура на долен крайник? Какви мерки да предприемем, ако имаме съмнение за травма на долните крайници?

Счупванията са относително често срещани травми, но в определени случаи последствията от тях могат да бъдат много сериозни. Ако имате съмнения за счупване и срещате някой от симптомите, описани по-горе - незабавно се обърнете към лекар! Могат да се прилагат някои от следните мерки – те имат за цел да помогнат на пострадалия, като облекчат страданието и намалят болката, както и да предотвратят по-тежко увреждане или усложнения.

Локално прилагане на лед за намаляване на отока: ако имате възможност, можете да приложите лед върху засегнатото място. Ледът намалява отока и донякъде намалява болката обезчувствява засегнатото място.

Обездвижване на крайника: пострадалият крайник може да се обездвижи с помощта на шина. Такава може да се направи от подръчни материали като сгънат картон, дъска и др. Не се опитвайте да променяте положението на засегнатия крайник.

Не се опитвайте да го „изправяте“ или „намествате“ – може да навредите повече, отколкото да помогнете. Спрете кръвотечението: ако има открита рана можете да притиснете върху нея чиста стерилна марля, за да спрете течението. Не се опитвайте да промените положението на крака, дори да изглежда изкривен и да е в неестествена поза. Не оказвайте твърде голям натиск върху раната. При ПТП и тежки травми: не местете пострадалия. Опитайте да проверите жизнените му показатели – пулс, дишане. Незабавно извикайте линейка.

Прогнозата за възстановяване на долния крайник и функцията му при фрактури и травматични увреждания е пряко зависима от редица фактори, които се обуславят от вида, тежестта, местоположението на счупването, както и от възрастта, пола, състоянието на пострадалия.

В общия случай за възстановяване при фрактура на крака са нужни между 6 и 8 седмици за зарастване на костта, в случай че кръвоснабдяването не е увредено.

Стандартното лечение включва използването на обездвижваща шина – гипсова или друга – която да осигури покой и предпази костните фрагменти от разместване до пълното зарастване на структурите. За пълното възстановяване на функцията на засегнатия крак може да са нужни още до 6 седмици, в които се провежда рехабилитация и раздвижване.

Лечение на заболяванията на колянната става

Износване на колянната става и възможности за нейното възстановяване

Коляното е изложено на постоянно и значително натоварване, като подсигурява мобилността на човешкото тяло и извършва различни по сложност и функция движения. По ред различни причини коляното може да бъде увредено – в следствие на механични причини, травма, заболяване, възпаление или претоварване. С годините естественото износване на колянната става също става причина за различни увреждания на хрущяла на ставата.

Износване на колянната става

Износването на хрущяла на колянната става в много случаи се дължи на комплексни причини и е следствие на естествени процеси. С напредване на увреждането хрущялът изтънява, а съставът му се променя с характерна загуба на пластичността. По повърхността могат да се появят неравности, които да увеличат силите на триене и затрудняват движението.

Триенето е от ключово значение за бързо развиващите се рушителни процеси, които могат да засегнат определени участъци или по-голяма площ от ставата, като предизвикват нарушения в структурата, оголване на костите, вътрешни травми и възпалителни процеси. В не по-малка степен са засегнати и меките тъкани около ставата. Това състояние може да протича със значителни болки. С напредване на развитието на заболяването може да се стигне до разрушаване на ставната капсула.

Износването на колянната става е естествен процес, свързан със забавяне на авторегенеративните процеси. Намаляването и промяната в състава на синовиалната течност също имат голямо влияние върху износването на хрущяла на коляното.

Износването на колянната става засяга най-вече пациенти в напреднала възраст, но все по-често се среща и при млади хора.

Какви са причините за износване на колянната става?

Основната и най-типична причина за износването на ставата и хрущяла на коляното е естественото стареене на организма и промените, които настъпват в него.

Друга сериозна причина се явява повишеното или нетипично натоварване на коляното или травматичните увреждания, които могат да настъпят в следствие на различни човешки дейности – спорт, работа, падане, вдигане на тежести, продължително застояване в еднотипна поза и други. Наднорменото тегло също се явява прекомерен товар, който може да причини усложнения в областта на ставния хрущял.

Травмите на долните крайници ускоряват дегенеративните процеси в колянната става.

Някои от най-разпространените усложнения и причинители на заболявания на коляното могат да бъдат различни травми, инфекциозни състояния, рождени (вродени) дефекти, системни заболявания и други.

Какви са последиците?

Болка, затруднена или тотално загубена подвижност на колянната става, различни отоци, хронично възпаление, ошипяване, събиране на течност в коляното, мускулна атрофия са сред най-честите рискове при проблеми с коляното. Най-лошата прогноза е постепенно или рязко инвалидизиране. За щастие медицината разполага с различни варианти и подходи към специфичното и симптоматично лечение на тези проблеми.

Какви са възможностите за лечение?

Възможностите за възстановяване при диагностицирано износване на колянна става включват консервативно лечение, което има за цел намаляване на съпътстващата болка, забавяне на дегенеративните процеси, оптималното запазване на подвижността на засегнатата става. Що се отнася до медикаментозното лечение в медицинската практика се ползват някои нестероидни противовъзпалителни медикаменти, както и хондропротектори (като хиалуроновата киселина, хондроитин сулфат, глюкозамин) и кортикостероиди. Благоприятно повлияват и балнеолечението, физиотерапията, различни кинезитерапевтични програми и други методи.

Оперативно лечение на коляното

При тежките случаи може да се предприеме хирургично заместване на засегнатата става с изкуствена такава.

Благодарение на развитието на медицината и технологиите все по-често се прилага възстановяване на увредени стави чрез различни методи, които целят да възстановят максимално движението без болка при пациенти с тежки болестни увреждания на коляното. Сред прилаганите методи е присаждане на хрущялни частици от донор или от здравото, незасегнато коляно на пациента.

Протезиране на коляното

Тотална ендопротеза на коляното

При значително напреднало износване на ставните хрущяли на коляното може да се приложи хирургична операция (ендопротезиране) на ставата, при което увредените кости и хрущяли, се подменят с метални и полимерни протези, проектирани и оформени с цел да възстановят свободното движение и нормалната функция на коляното.

Изкуствената колянна става се нарича нарича още ендопротеза и най-често е изградена от два (стоманени, кобалт-хромови или титанови) компонента, които се „монтират“ върху частите на пищяла и бедрената кост, които се свързват в ставата на коляното. Двете части са свързани чрез полимерен компонент (от високоиздръжливи полиетиленови или пластмасови сплави).

За фиксиране на тези компоненти за костите се ползва т.нар. „костен цимент“ или се закрепват директно за костта.

Частично протезиране на коляното

Частичното колянно протезиране се прилага в случаите, в които определена част на ставата е била засегната от травма или болестен процес. В такива случаи се прилага частична протеза, която заменя функциите само на увредената част. В този смисъл процедурата е много сходна на цялостното (тотално) ендопротезиране на ставите на коляното. Отново се заменят части от бедрената кост и големия пищял чрез свързване на метална протеза с полиетиленов компонент. В такива случаи обичайно времето за пълно възстановяване е по-малко, отколкото при тоталната протеза. Ако обаче има наченки на увреждане и на другите части на ставата може да се наложи пълно протезиране в рамките на няколко години.

Коригираща остеотомия на коляното

В зависимост от състоянията и уврежданията на колянната става в определени случаи може да се приложи така наречената коригираща остеотомия.

Тибиална коригираща остеотомия

При хирургичната интервенция, наречена „висока тибиална остеотомия“ се отстранява клиновидна част от големия пищял - това се прави, за да се промени изкуствено ъгъла на натоварване на ставата, като напрежението се прехвърля върху по-здравата и запазена част на колянната става. Тази корекция също включва импланти, които поддържат ставата. При тибиалната остеотомия също така се налага активна постоперативна рехабилитация за максимално добро възстановяване на мобилността на лекуваната става. Консултирайте се с вашия лекуващ лекар, който ще ви препоръча подходяща за вас програма или ще ви насочи към специалист - кинезитерапевт.

Рискове

Както при всяка оперативна интервенция, и при лечението на различните болестни състояния на колянната става могат да настъпят различни по вид и тежест усложнения. Голямата част от тях могат да бъдат избегнати с добра следболнична грижа, активна рехабилитация и спазване на лекарските препоръки.

Някои от възможните усложнения при операции на колянна става могат да бъдат:

• кръвозагуба
• развитие на инфекция
• възпалителни процеси
• дълбока венозна тромбоза
• белодробен емболизъм
• нервни травми

Рехабилитацията при травмите на долни крайници обичайно е свързана с раздвижване и упражнения за възвръщане на мускулната сила в засегнатия крак. Поради обездвижването често се случва по време на носенето на гипс кракът да отслабне драстично и в него да се усеща значителна слабост след свалянето на шината. При травми, които не са свързани с фрактура, могат да се използват различни упражнения, които обаче задължително трябва да бъдат по специална програма и определени от специалист – кинезитерапевт или лекар. Това се прави с цел правилна преценка на състоянието на пациента и подбор на максимално щадящи мястото на контизуята натоварвания.

В повечето случаи упражненията, в които краката се натоварват активно, са изключени – такива са например бягането, велоергометъра и велосипеда, клекове и т.н. В някои случаи плуването може да не е противопоказно, но отново това трябва да се съгласува с кинезитерапевта ви.

Добре е да се има предвид, че плуването може да играе важна роля тренировките и рехабилитацията, дори и ако засегнатият от контузия крайник не взима участие. При лечебна гимнастика с контузия на долен крайник е важно мускулатурата на краката да е винаги отпусната.

Спортната дейност на здравите части на тялото може да е изключително полезна за общото състояние. Важно е обаче да се щади мястото на контузията по време на възстановителния период. Едва след него се предприемат стъпки за раздвижване и постепенно натоварване и възвръщане на мускулната сила в контузената област или мускулна група.

Упражненията задължително са съобразени със степента на възстановяване, те не трябва да причиняват болка и не бива да включват резки движения. В ранния етап на възстановяване са подходящи упражненията с циклични движения. Те позволяват регулация и контрол на движението и спомагат за засилването на мускулната издръжливост.

С напредъка на възстановяването напрежението може да се повишава, но вида му като правило не се променя.

Динамичното натоварване трябва да се избягва.

Подходящата рехабилитация ускорява оздравителния процес, а освен това намалява и бързо компенсира загубата на двигателните способности в засегнатата област. Леките тренировки и гимнастиката имат и добър психологически ефект за пациента.

Възстановяване и рехабилитационна програма след претърпяна операция на коляното

Когато пациентът е бил подложен на оперативна намеса в областта на коляното е важно то да се раздвижва и да упражняват движения с коляното още от ранната следоперативна фаза. За максимално възвръщане на функционалността е препоръчителна програма, разработена с физиотерапевт, която в оптималния случай започва от първия ден след операцията.

При добра практика и спазване на режима за възстановителни упражнения. Проследяването се извършва от лекуващия лекар. В голяма част от случаите съпътстващата грижа е напълно достатъчна за скоростно възстановяване – до 80% от оперираните се възстановяват от интервенцията в рамките на 6 седмици. При добра рехабилитация възстановяването се подобрява значително през последващите 3 до 6 месеца.

Общото време за възстановяване на пациента зависи от редица фактори, като общото здравословно състояние, общото състояние на нервната система, предходни контузии и увреждания на ставата, степента на износване, пола, възрастта и не на последно място – качеството на медицинската грижа и постоперативни процедури (рехабилирация).

Най-често случаите на травми и фрактури на долните крайници възникват по време на инциденти, така че превенцията в по-голямата си част е насочена именно към предотвратяването на тези инциденти. Подсигуряването от болестно отслабване на костите също може да спомогне предпазването от счупвания.

При възрастни пациенти остеопорозата е основен фактор, който повишава честотата на фрактурите на кости, травми на бедрената глава и шийка и други. Можете да се предпазите от негативните последици като поддържате добра физическа активност, посещавате профилактични прегледи при лекар ежегодно и наблюдавате приема на калций.

Особено повишено внимание е необходимо при пациенти над 60 г. и жените в менопаузата.

Контузиите и счупванията в следствие на спортни травми също са сред водещите рисокове, за това спазвайте инструкциите за безопасност в спортните зали, използвайте лични предпазни средства (каска, протектори,наколенки) при каране на колело, ролери и т.н. Не оставяйте децата без надзор при практикуване на спортове.

Винаги поставяйте предпазен колан в моторни превозни средства. Не шофирайте след употреба на алкохол! Използвайте специализираните предпазни седалки за децата, возещи се в автомобила. Спазвайте правилата за движение по пътищата.

Вижте повече информативни статии за травмите на долните крайници и тяхното лечение в само в здравната социална мрежа - MediKa.bg