Гръбначният стълб и прилежащите му структури са изложени на сериозен риск при удар. Механизмът на увреждането може да се дължи на компресия (притискане) на неговите сегменти, както и от травма на гръбначния мозък. Друг механизъм, по който се получават тежки увреждания може да е рязко силно завъртане (усукване) на ставите или шийния отдел на гръбнака. Внезапно усукване на гръбната хиперекстензия в шийната област може да доведе до разкъсване на задния надлъжен лигамент, както и до счупване на прешлените и техните дъги. Рязка дислокация или камшичен удар (например при ПТП) може да доведе до разрушаване на междупрешленните дискове и техните разширения. В шийният отдел гръбначният канал е най-тесен, а по продължението на гръбначния стълб към пояса се разширява. Това е и причината гръбначните травми да са много по-рискови, сериозни и потенциално фатални тогава, когато засягат шийния отдел. В областта на пояса пораженията, дори сериозни, по-често имат благоприятна прогноза, отколкото уврежданията в горната част. Травматичните увреждания и дори счупванията на гръбнака в долната, поясна зона рядко са причина за наистина тежки усложнения.
Видове травми на гръбначния стълб
Уврежданията на гръбначния стълб се класифицират според клиничната им картина и степента на засягане на отделните гръбначномозъчни сегменти.
Черепно-гръбначни травми
Уврежданията на гръбначния стълб се определят като черепно-гръбначни, когато травмата е локализирана на нивото на първи или втори шиен прешлен.
Шийни травми на гръбначния стълб
Нараняванията се класифицират като травми на шийния отдел, когато са засегнати областите между третия и седмия шиен прешлен.
Гръдни травми на гръбначния стълб
Травмите се определят като гръдни, когато засягат областта от първи до десети прешлен.
Гръдно-поясни травми на гръбнака
Нараняванията се класифицират като гръдно-поясни, когато касаят зоната между десети гръден и първи поясен прешлен.
Поясно-сакрални травми
Като поясно-сакрални се определят уврежданията, които се намират между втори поясен до първи сакрален сегмент.
Травми според вида на увреждането
Гръбначните травми могат да бъдат класифицирани по видове според характеристиката на увредата:
• контузия;
• кръвоизлив;
• сътресение;
• травма с увреждане на гръбначномозъчните коренчета;
• лезия на периферните нерви;
• прекъсване на гръбначния мозък;
Според неврологичните симптоми травмите могат да се определят като такива с пълно и частично спинално увреждане.
Сътресение на гръбначния мозък
Сътресението на гръбначния мозък често води до т.нар. спинален шок, който може да бъде съпроводен с временна загуба на съзнание. Ако травмата засегне шийния отдел може да протече с временна пареза на крайниците, както и със симптоми като загуба на сетивност, нарушение на рефлексите, внезапен отказ на резервоарните функции на организма и последващо изпускане. При липса на утежняващи обстоятелства настъпва постепенно подобряване и прогнозата е благоприятна.
Гръбначномозъчна контузия
Контузията на гръбначния мозък често се среща в комбинация със счупване или изкълчване на един или повече гръбначни прешлени. Клиничната картина често включва спинален шок непосредствено след нараняването. Състоянието протича със пареза на четирите крайника, наблюдава се и загуба на сетивност под нивото на удара, както и нарушение в резервоарната функция. Когато става дума за травма в шийния отдел има висок риск. Често в такива случай пострадалите загиват почти непосредствено след настъпване на травмата, което се дължи на екстремния спинален шок, незабавната поява на силно изразен мозъчен оток, както и тежък булбарен и псевдобулбарен синдром. Това води до аспирация и внезапна смърт, причина за която често е т.нар. хипооксигенационен синдром.
Кръвоизливи при гръбначни травми
Нараняванията в гръбначната област, които протичат с кръвоизливи са силно специфични. Разглеждат се няколко вида тежки и животозастражаващи състояния, породени от кръвоизливи: такива са епидуралният, субдуралният и паренхимно-мозъчният хематом. Клиничната картина протича с прогресивна дихателна недостатъчност, последвана от загуба на съзнание. Наблюдават се още брадикардия и хипотония. Пострадалият бързо развива тежък декомпенсиран шок. Ако той не бъде овладян своевременно може да настъпи смърт.
Травми с разкъсване на кръвоносни съдове
Случаите, в които травмите водят до прекъсване на кръвоносни съдове и централни артерии (като сънната артерия, бедрената и/или мишничната артерия), се смятат за най-рисковите от гледна точка на настъпване на бърза смърт. Известно е, че артериалните съдове имат добре изградена гладка мускулатура, пулсираща в ритъм със сърцето, което пречи на съсирването на кръвта. В такива случай настъпва летален край заради тежка кръвозагуба и кардиогенен арест.
Прекъсване на гръбначния мозък
Травмите, при които настъпва остро прекъсване на гръбначния мозък са с много висок риск от смъртност. Клиничната картина протича с развиване на рязък спинален шок в началния стадий след травмата. Развива се парализа на крайниците, в последствие се наблюдава още загуба на сетивност, задържане на урина и бързо развитие на декубитални рани. Във втория стадий се наблюдава развитие на спастична парализа, която засяга четирите крайника. Трайно се нарушава сетивността със съпътстващ синдром на повишена рефлексогенност. Клиничната картина протича с инервацията на волевия сфинктер на пикочния мехур (той е блокиран), наблюдава се мускулна парализа, в следствие на която настъпва задържане на урина и неволево периодично изпразване, породено от съкращаване на пристенния мускул в пикочния мехур.
Травми на гръбначния мозък
Травматичните увреждания на гръбначния мозък могат да се разглеждат като закрити и открити. Закрити са онези увреждания, при които целостта на гръбначния стълб и обвивките му са запазили своята цялост. В такива случаи се наблюдават сътресение (комоцио), гръбначна контузия, компресия, както и кръвоизливи в гръбначния мозък (състояние, познато още и като хематомиелия). Хематомиелията най-често се развива при пациенти с увредена съдова система (напр. при атеросклероза). За сътресение се говори тогава, когато симптомите преминават бързо, до час-два непосредствено след настъпване на травмата. При контузията на гръбначния мозък клиничната картина е по-сложна и може да последва частична или цялостна некроза на засегнатия напречен отрязък на гръбначния мозък. Некрозата се причинява от разместване или счупване на прешлените, както и при непосредствено увреждане на гръбначния мозък. Развитието на контузията е в пряка зависимост от това до каква степен е увреден гръбначният мозък.