Социална мрежа за здравето - с грижа за вашето здраве

Гръбначният стълб и прилежащите му структури са изложени на сериозен риск при удар. Механизмът на увреждането може да се дължи на компресия (притискане) на неговите сегменти, както и от травма на гръбначния мозък. Друг механизъм, по който се получават тежки увреждания може да е рязко силно завъртане (усукване) на ставите или шийния отдел на гръбнака. Внезапно усукване на гръбната хиперекстензия в шийната област може да доведе до разкъсване на задния надлъжен лигамент, както и до счупване на прешлените и техните дъги. Рязка дислокация или камшичен удар (например при ПТП) може да доведе до разрушаване на междупрешленните дискове и техните разширения. В шийният отдел гръбначният канал е най-тесен, а по продължението на гръбначния стълб към пояса се разширява. Това е и причината гръбначните травми да са много по-рискови, сериозни и потенциално фатални тогава, когато засягат шийния отдел. В областта на пояса пораженията, дори сериозни, по-често имат благоприятна прогноза, отколкото уврежданията в горната част. Травматичните увреждания и дори счупванията на гръбнака в долната, поясна зона рядко са причина за наистина тежки усложнения.

Видове травми на гръбначния стълб

Уврежданията на гръбначния стълб се класифицират според клиничната им картина и степента на засягане на отделните гръбначномозъчни сегменти.

Черепно-гръбначни травми

Уврежданията на гръбначния стълб се определят като черепно-гръбначни, когато травмата е локализирана на нивото на първи или втори шиен прешлен.

Шийни травми на гръбначния стълб

Нараняванията се класифицират като травми на шийния отдел, когато са засегнати областите между третия и седмия шиен прешлен.

Гръдни травми на гръбначния стълб

Травмите се определят като гръдни, когато засягат областта от първи до десети прешлен.

Гръдно-поясни травми на гръбнака

Нараняванията се класифицират като гръдно-поясни, когато касаят зоната между десети гръден и първи поясен прешлен.

Поясно-сакрални травми

Като поясно-сакрални се определят уврежданията, които се намират между втори поясен до първи сакрален сегмент.

Травми според вида на увреждането

Гръбначните травми могат да бъдат класифицирани по видове според характеристиката на увредата:

• контузия;
• кръвоизлив;
• сътресение;
• травма с увреждане на гръбначномозъчните коренчета;
• лезия на периферните нерви;
• прекъсване на гръбначния мозък; 

Според неврологичните симптоми травмите могат да се определят като такива с пълно и частично спинално увреждане.

Сътресение на гръбначния мозък

Сътресението на гръбначния мозък често води до т.нар. спинален шок, който може да бъде съпроводен с временна загуба на съзнание. Ако травмата засегне шийния отдел може да протече с временна пареза на крайниците, както и със симптоми като загуба на сетивност, нарушение на рефлексите, внезапен отказ на резервоарните функции на организма и последващо изпускане. При липса на утежняващи обстоятелства настъпва постепенно подобряване и прогнозата е благоприятна.

Гръбначномозъчна контузия

Контузията на гръбначния мозък често се среща в комбинация със счупване или изкълчване на един или повече гръбначни прешлени. Клиничната картина често включва спинален шок непосредствено след нараняването. Състоянието протича със пареза на четирите крайника, наблюдава се и загуба на сетивност под нивото на удара, както и нарушение в резервоарната функция. Когато става дума за травма в шийния отдел има висок риск. Често в такива случай пострадалите загиват почти непосредствено след настъпване на травмата, което се дължи на екстремния спинален шок, незабавната поява на силно изразен мозъчен оток, както и тежък булбарен и псевдобулбарен синдром. Това води до аспирация и внезапна смърт, причина за която често е т.нар. хипооксигенационен синдром.

Кръвоизливи при гръбначни травми 

Нараняванията в гръбначната област, които протичат с кръвоизливи са силно специфични. Разглеждат се няколко вида тежки и животозастражаващи състояния, породени от кръвоизливи: такива са епидуралният, субдуралният и паренхимно-мозъчният хематом. Клиничната картина протича с прогресивна дихателна  недостатъчност, последвана от загуба на съзнание. Наблюдават се още брадикардия и хипотония. Пострадалият бързо развива тежък декомпенсиран шок. Ако той не бъде овладян своевременно може да настъпи смърт.

Травми с разкъсване на кръвоносни съдове

Случаите, в които травмите водят до прекъсване на кръвоносни съдове и централни артерии (като сънната артерия, бедрената и/или мишничната артерия), се смятат за най-рисковите от гледна точка на настъпване на бърза смърт. Известно е, че артериалните съдове имат добре изградена гладка мускулатура, пулсираща в ритъм със сърцето, което пречи на съсирването на кръвта. В такива случай настъпва летален край заради тежка кръвозагуба и кардиогенен арест. 

Прекъсване на гръбначния мозък

Травмите, при които настъпва остро прекъсване на гръбначния мозък са с много висок риск от смъртност. Клиничната картина протича с развиване на рязък спинален шок в началния стадий след травмата. Развива се парализа на крайниците, в последствие се наблюдава още загуба на сетивност, задържане на урина и бързо развитие на декубитални рани. Във втория стадий се наблюдава развитие на спастична парализа, която засяга четирите крайника. Трайно се нарушава сетивността със съпътстващ синдром на повишена рефлексогенност. Клиничната картина протича с инервацията на волевия сфинктер на пикочния мехур (той е блокиран), наблюдава се мускулна парализа, в следствие на която настъпва задържане на урина и неволево периодично изпразване, породено от съкращаване на пристенния мускул в пикочния мехур.

Травми на гръбначния мозък  

Травматичните увреждания на гръбначния мозък могат да се разглеждат като закрити и открити. Закрити са онези увреждания, при които целостта на гръбначния стълб и обвивките му са запазили своята цялост. В такива случаи се наблюдават сътресение (комоцио), гръбначна контузия, компресия, както и кръвоизливи в гръбначния мозък (състояние, познато още и като хематомиелия). Хематомиелията най-често се развива при пациенти с увредена съдова система (напр. при атеросклероза). За сътресение се говори тогава, когато симптомите преминават бързо, до час-два непосредствено след настъпване на травмата. При контузията на гръбначния мозък клиничната картина е по-сложна и може да последва частична или цялостна некроза на засегнатия напречен отрязък на гръбначния мозък. Некрозата се причинява от разместване или счупване на прешлените, както и при непосредствено увреждане на гръбначния мозък. Развитието на контузията е в пряка зависимост от това до каква степен е увреден гръбначният мозък.

Травматичните увреждания на гръбначния мозък могат да се причиняват от различни обстоятелства, като например ПТП, спортни травми, битови злополуки и промишлени инциденти.

Клиничната картина може да протича с някои от следните симптоми и усложнения:

• външно и/или вътрешно увреждане на гръбначния стълб;
• външна и/или вътрешна травма на гръбначния мозък;
• компресия на гръбнака;
• вторични усложнения от пътнотранспортни произшествия (ПТП);
• епидурален абсцес;
• епидурален хематом;
• невродегенеративни заболявания;
• сирингомиелия; трансверзален миелит;
• възможни са малформации на съдовете и други прилежащи увреждания.  

Клиничната картина при травма и последваща контузия на гръбначния мозък (както и в случаите на нараняване с прилежащ кръвоизлив) обичайно протича с пълна парализа и липса на сетивност (анестезия) от мястото на кръвоизлива надолу (проводников тип). В болщинството от случаите се наблюдава и задръжка или инконтиненция на урината и изпражненита.

В случаите на кръвоизлив, в мускулите, инервирани от гръбначно мозъчните сегменти настъпва атрофична парализа. Наблюдава се намаляване на обема на мускулите. Под мястото на кръвоизлива настъпва спастична парализа (изразява се в повишен мускулен тонус). Сетивните разстройства при травматично увреждане на гръбначния стълб с кръвоизлив имат няколко характерни особености.

Наблюдават се внезапна загуба на усещане за болка и температура, понякога със запазен усет за докосване и дълбока сетивност. Кръвоизливите в областта на поясно-кръстцовото задебеляване на гръбначния мозък протичат с изразени разстройства на функциите на тазовите резервоари като задръжка и инконтиненция на урина и изпражнения. Наблюдава се бързо развитие на декубитус (рани).

В определени случаи проводниковите разстройства могат изцяло да преминат, докато сегментните увреждания могат да не се възстановяват.

При инциденти, за които се предполага, че е настъпил удар или нараняване в областта на гърба или шията, е важно да се вземат незабавни мерки. В такива случаи е задължително да се алармира незабавно екип на Спешна медицинска помощ. Запазете самообладание. Ако имате подозрение, че някой е претърпял травма на гърба, при която може да е засегнат гръбначния стълб, не се опитвайте да го премествате. Разместванията, които могат да настъпят в следствие от движението, биха могли да усложнят състоянието. Опитайте да влезете в контакт с пострадалия, проверете жизнените показатели – дишане, пулс, реакции.

Травматични наранявания на гръбначния стълб

Когато става дума за нараняване на гръбначния стълб обикновено имаме предвид нараняване, което засяга един или няколко прешлени в областта на шията или гърба. Нараняванията на гръбначния стълб са с изключително висок риск и могат да доведат до потенциално увреждане на гръбначния мозък. Травматичните увреждания на гърба са една от водещите причина за парализа при инциденти като пътнотранспортните произшествия и трудовите злополуки. При увреждане от травма в зоната на шийния отдел на гръбнака – т.е. около врата, съществува риск от парализа, както и от летален изход. Спиналните травми са често срещани като следствие от произшествия, при които се оказва голямо въздействие върху тялото – удар, усукване, притискане и др. в случаи на ПТП, инциденти като падане по стълби, злополуки с машини.   

Какво наблюдаваме при травма на гръбнака?

Непосредствено след случването на инцидент е трудно да се определи дали е настъпило увреждане на гръбначния стълб. В същото време е важно при най-малкото подозрение за такава травма да се действа незабавно и да се окаже първа помощ на пострадалия. За целта се приема, че има гръбначна травма в следните случаи:

• пътнотранспортно произшествие, автомобилна злополука, блъскане от кола; 
• при водолазни инциденти, особено ако са съпътствани с удар във врата или главата;
• при падане от повече от 1 метър;
• падане по стълби;
• когато се наблюдават "умалели", обезчувствени или изтръпнали крайници;
• когато има свидетелство за намалена чувствителност в ръцете;
• когато има мускулна слабост в горните крайници;
• когато има мускулна слабост или изтръпване в горната част на тялото;
• при видими наранявания на главата и врата;
• при нарушение в съзнанието при инцидент с интоксикация;
• при деца под 3 години с травма на главата или шията;
• при инциденти и падания на хора на възраст над 65 години;
• в случаи на болка във врата или гърба след инцидента;

Наблюдавайте внимателно реакциите (или липсата им) на пострадалия. При нараняване на гръбначния стълб може да се наблюдават нарушения в съзнанието, замаяност, тревожност, сънливост, загуба на ориентацията, амнезия – липса на спомени за инцидента и следващи моменти, изпадане в безсъзнание.

Правилото в такива случаи винаги е пострадалият да се третира като за гръбначна травма до пристигането на лекарски екип и потвърждаване или отхвърляне на това предположение. Това обичайно се случва в болнична обстановка след като се проведат няколко основни образни изследвания – КТ, рентген, ЯМР.

Обърнете внимание на дишането и проверявайте дали дихателните пътища не са затруднени.

Проверявайте жизнените показатели редовно и в никакъв случай не променяйте позицията на пострадалия до пристигане на лекарски екип.

Лечението на травмите, засягащи гръбначния стълб задължително се провежда в специализирано неврохирургично звено на болничното заведение. В много от случаите се налага оперативна хирургична намеса намеса. За диагностика и определяне на тежестта на пораженията се използва образни изследвания – рентгенография, компютърна томография, ядрено-магнитен резонанс.

Травмите на гръбначния стълб са с висока степен на риск от инвалидизация и последващи усложнения. Те са сред най-честите причини за инвалидност, особено в младата възраст. При гръбначно-мозъчна травма е възможно в резултат на механично въздействие да бъдат сериозно увредени различните елементи на гръбначния стълб: прешлени, гръбначен мозък и коренчета. В много от случаите се наблюдава появата на тежки неврологични симптоми. При оперативното лечение на гръбначно-мозъчните травми могат да се съчетаят класически техники за декомпресия с различни варианти на инструметална стабилизация.

В определени случаи се поставят специализирани импланти за гръбначния стълб, като транспедикуларна и трансмасалатералис винтова стабилизация, импланти между прешленните тела и други. Целта на оперативното лечение е да се осигури пълна хирургична декомпресия на невралните структури, както и да възстанови максималната стабилност на увредения спинален сегмент. 

Подобно лечение се прилага не само при травматични увреждания, но и при фрактури, които се явяват резултат от остеопороза в напреднал стадий, както и при инфилтриране на прешлените на гръбначния стълб като усложнение от тумор. Оперативното лечение има за цел да постигне значително възстановяване на увредения прешлен, както и да облекчи болковата симптоматика и да спомогне за повишаването на качествното на живот на пациента. В хода на лечение се използват и редица други медикаментизни, консервативни и рехабилитационни практики, които имат за цел да подкрепят бързото възстановяване в случаите, когато то е възможно.

Рехабилитацията на гръбначните травми се разглежда като комплекс от няколко основни направления – физиологично и психологическо. Поради естветсвото на травмите възстановяващите се пациенти могат да изпитват значителни трудности в рехабилитационния период. Възстановяването обичайно се провежда под супервизията на рехабилитатор или кинезитерапевт, в комбинация с редовни рутинни прегледи при лекуващия лекар. Използват се помощни средства като патерици, проходилки, канадки, инвалидна количка.

Рехабилитационната програма най-често включва упражнения, насочени към укрепването на мускулите и раздвижването. Тези мерки могат да бъдат подкрепени с различни програми и упражнения, които да подпомагат развитието на фините движения (напр. в пръстите на ръцете). В определени случаи се назначават и комплекси от упражнения за възстановяване на волевия контрол върху дефекацията и уринирането. Основна цел на рехабилитацията е да се преодолеят неврогенните болки и спастичността в мускулите. Рехабилитацията може да протече в комбинация с медикаментозно лечение. Психологическото консултиране спомага значително за цялостното възстановяване на пациентите, претърпели тежки гръбначни травми в следствие на различни иинциденти. 

Специфичната превенция на наранявания в областта на гръбначния стълб се изразява предимно в мерки за предпазване от инциденти на пътя, работното място, битови злополуки и други потенциално опасни ситуации. Поставянето на предпазен колан в превозните средства спомага за предотвратяването на редица усложнения и намаляване на смъртността при пътно-транспортните произшествия. 

Вижте повече информативни статии за травми и увреждания на гръбнака в MediKa.bg