Денталната медицина е приложна медико-биологична наука. Тя е дял от стоматологията, който изучава устройството, функциите, диагностиката, профилактиката и лечението на заболяванията на зъбите.
Медицинските специалисти, които лекуват заболяванията на зъбите и устната кухина, се наричат от 2007 г. лекари по дентална медицина. Преди това са били наричани стоматолози, а разговорно - зъболекари.
Съществуват доказателства, че още по време на Индуската цивилизация се е практикувало зъболечение - 7000 години пр.н.е. Тази ранна форма на денталната медицина, при която са използвани техники за пробиване и почистване на зъбите, се е практикувала от специализирани в дейността хора.
В Шумерски текст от около 5000 г.пр.н.е. е описано, че причината за зъбния кариес е „зъбен червей“. Доказателства за подобни схващания са открити и в древна Индия, Египет, Япония и Китай. Легендарният зъбен червей е смятан за причина за зъбните проблеми дълги години. Описан е както в текстове на Омир, така и в сведения от 14 век, според които все още се е вярвало, че причината за кариеса е червей.
Древногръцките учени Хипократ и Аристотел пишат за стоматологията, включително описват и устройството на зъба, за лечението на изгнили зъби и заболяване на венците, извличане на зъбите с форцепс и използване на метални скоби за стабилизиране на зъбите и фрактура на челюстите.
Пиер Фошар е основател на съвременното зъболечение. Заради ръководството „Le chirurgien Dentiste“, което представлява енциклопедия за зъболечебна информация, Световната зъболекарска федерация му присъжда званието „баща на стоматологията“.