Социална мрежа за здравето - с грижа за вашето здраве

Етиология

Първичен неврит – най–честата причина за засягане на лицевия нерв е първичен идиопатичен възпалителен процес във връзка с простуден, токсико–инфекциозен фактор. Поради това заболяването се среща най–често през студените месеци на годината, както и след експозиция на главата на студово въздействие. Допълнителен съдействащ фактор се явява конституционално по – тесен костен канал на лицевия нерв (canalis n. facialis). При наличие на оток нервът лесно може да се компресира. Първичният простуден неврит на лицевия нерв е най–често срещаният и няма възрастови граници. Независимо от провокиращия фактор, възпалението на нерва се изразява като сложен синдром поради увреда на различни по функция нервни влакна.

Вторичен симптоматичен неврит – явява се като незадължително усложнение на инфекциозни заболявания (грип, herpes simplex, полиомиелит, дифтерия, ХИВ инфекция), възпалителни процеси (отит в средното ухо, базален менингит), краниални невропатии (остра възпалителна демиелинизираща полирадикулоневропатия, диабетна невропатия, Лаймска болест, васкулити) или туморни формации (невриноми, базални тумори). Заболяването може да се наблюдава и като част от клиничната картина на мултипленната склероза.

Отпадни синдроми:

1. Периферна лезия на n. facialis – получава се при засягане на ядрото, коренчето или ствола на нерва. В зависимост от мястото на увреда по хода на нерва се получават различни клинични синдроми, по които може да се определи топиката на процеса:

А.Синдром на увреда на лицевия нерв под отделянето на chorda tympani – получава се периферна пареза на мускулатурата на лицето от страната на увредата.

Б.Синдром на засягане на лицевия нерв над отделянето на chorda tympani и под n. stapedius – към горната проява се прибавя намаление на вкуса в предните 2/3 от езика (hypogeusia) и намалена слюнчена секреция от същата страна.

В.Синдром на увреда на лицевия нерв над отделянето на n. stapedius – характеризира се с добавяне на hyperacusis към по-горните синдроми.

Г.Синдром на увреда на лицевия нерв над отделянето на n. petrosus superficialis major – допълнително се получава сухота на окото на съответната страна поради намалена слъзна секреция на същата.

Д.Синдром на засягане на ядрото на лицевия нерв – той е подобен на синдрома на увреда на ствола на нерва след отделянето на chorda tympani. Такава изолирана лезия на ядрото може да се среще при полиомиелит.

2. Централна лезия на n. facialis – установява се едностранна увреда на пирамидния път и в частност tr. corticonuclearis. Засяга се само противоположния долен клон на нерва, поради едностранна инервация на долната част на ядрото му. Най–често тя е съчетана с хемилатерална лезия на n. hypoglossus, чието ядро също има едностранна централна инервация.

Клинична картина

Парализата на лицевия нерв е едно от малкото заболявания, чието разпознаване може да стане изключително бързо. Симптомите, с които се проявява, при правилен подход са лесно доловими и еднозначни.В зависимост от причината, довела до парализата, те могат да се проявят по-бързо или постепенно. Клиничната картина зависи от нивото на засягане на n. facialis и степента на увреда. Заболяването започва остро, най – често след простуден момент, но понякога и без някакъв провокиращ фактор. Най – честата локализация на увредата е в костния канал на нерва (canalis n. facialis). Обикновено болният се събужда с лицева парализа или тя се развива за около 24 часа.

Най-типичните прояви на парализата на лицевия нерв са:

• невъзможност за набръчкване на челото
• разширена очна цепка
• невъзможност за затваряне на окото от засегната страна; често в този случай се наблюдава симптомът на Бел - при опит за затваряне на окото очната ябълка се завъртва нагоре, като между клепачите се вижда само бялото на склерата
• устният ъгъл от засегната страна е увиснал
• невъзможност за показване на зъбите от съответната страна
• невъзможност за надуване на бузата или за свирене с уста; често болните захапват лигавицата на бузата и устните си или между бузите им се задържа храна
• при опит за усмихване увредената част остава безизразна
• изгладена гънка между бузата и носа
  
  В зависимост от увреждането на нерва могат да се оформят следните степени на парализа на нерва:

Къде да потърся помощ? Към какъв лекар да се обърна?

Парализа (симптом) на Бел или неврит на лицевия (VІІ черепномозъчен) нерв е остро възпалително болестно състояние на лицевия нерв. Протича обичайно с едностранна пареза на мимическите мускули. Среща се по-често през студените месеци от годината, понякога се свързва с простудни състояния, излагане на главата на студено въздушно течение и др.

Често завършва с напълно функционално възстановяване. В около 3% от пациентите пораженията обаче могат да бъдат трайни и понякога необратими.

Още при първите симптоми незабавно потърсете лекарска помощ. Можете лесно и бързо да се ориентирате в постоянно обновяващата се база данни на MediKa.bg и да намерите най-подходящият лекар-специалист за вас.

Вижте повече за симтомите и лечението на това заболяване в MediKa.bg 

Ако имате някои от симптомите, посочени по-долу, то вие имате нужда от невролог, но в много случаи и вашият общопрактикуващ лекар ще може да ви ориентира за лечение или да ви изпише подходяща терапия, докато изчаквате консултация със специалист.

Неврологичните симптоми най-общо се причиняват от нарушения в нервната система, като изявата на тези признаците могат да варират в относително широки граници. Симптомите се определят в зависимост от вида на неврологичното нарушение и от специфичната област на тялото, която е засегната.

Към неврологичните симптоми спадат:

• скованост
• частична или пълна парализа
• мускулна слабост
• засилени или отслабени рефлекси
• частична или пълна загуба на чувствителност
• припадъци
• затруднения при четене и писане
• необяснима болка
• парестезии
• други

Ако страдате от някой от посочените симптоми, незабавно се обърнете към лекар.

Рехабилитационна програма на лечение:

Задачите на кинезитерапията и рехабилитацията са да се съдейства за по-бързото отстраняване на двигателните и сетивните разтройства, да се засили кръво- и лимфообращението на засегната лицева половина, подпомагане въстановяването проводимостта на нерва, стимулиране на мускулите инервирани от него(тонизиране на велите мускули), понижаване рефлекторно повишения тонус на мускулите от здравата лицева страна, предпазване от синкинезии и последващи контрактури, намаляване на вазомоторните смущения.

След диагностициране на заболяването започва медикаментозно лечение, което включва противооточни и съдоразширяващи препарати, кортизонови средства, нивалин – инжекционно.

След отзвучаване на острите явление се преминава към функционално лечение (кинезитерапевтични средства), което включва: лечебен масаж, лечебна гимнастика на засегнатата лицева страна и физиотерапевтични фактори, които се прилагат по показание на лекуващипя лекар не по-рано от 25-тия ден от заболяването.

Цел на масажа:

- Регенерация на нерва
- Регулация на възбудно – задръжните процеси в ЦНС
- Тонизиране на мимическата мускулатура
- Подобряване на двигателната функция на мимическата мускулатура
- Подобряване на дъвченето,намаляване на сълзенето
- Премахване на козметичния дефект

Техника на масажа:

Масажът започва след отзвучаване на възпалителните явления.

В началото се прави само масажна яка ,която е насочена към предизвикване на седативен релаксиращ ефект. Процедурата трае около 10–15 минути. Масажът на лицето се осъществява от легнало положение на болния като терапевтът е застанал от страна на главата му. В ранния стадии(7 – 10 ден) се започва с леко поглаждане на лицето, следят се реакциите на болния. Поглаждането е насочено към предноушните, подушните и подчелюстните лимфни възли като завършва в аксиларните ямки.

Следва разтриване като се внимава за преразтягане на подлежащите тъкани. Особено внимателно се прави омачкването на лицевата мускулатура. Обработва се болната страна на лицето като се прави „нежен натиск” върху костна подложка с пръсти.

Прави се също „стискане” – хваща се кожа и мускул в щипка. Внимателно се осъществяват вибрации(мануални). Независимо че масажът е стимулиращ, той трябва да е много нежен и внимателен. Ако се установят признаци на мускулна контрактура масажът се прекратява.
Масажът е подготовка на мускулатурата за гимнастика, която играе основна роля за функционалното възстановяване. Времетраенето е около 5-10-15 минути. В един лечебен курс се прилагат 10–15 процедури.

Лечебна физкултура

В зависимост от състоянието на съответния болен гимнастиката е пасивна и активна, може и активна с помощ. Тя се осъществява за всеки мускул по отделно като не се допускат синкинезии. Например подканваме пациента да се усмихне като подпомагаме устния ъгъл на засегнатата страна пасивно.

Правят се също и:

отваряне и затваряне на очите
набръчкване на челото
изговаряне на различни гласни звукове с широко отворена уста и т.н.

Лечебната гимнастика се осъществява много внимателно, за да не се предизвика рефлекторно повишаване на тонуса на здравата лицева мускулатура, което може да доведе до трайно преразтягане на засегнатите мускули и мускулна контрактура(лицева асиметрия).

Пасивните упражнения се прекратяват при поява на активни движения, които трябва да се дозират строго поради бързата уморяемост на велите мускули. В противен случай това може да стане причина за поява на синкинезии – извършването на активни движения със засегнатата страна да се придружава с произволни движения в други мускули от здравата страна. Например при опит за затваряне на окото на засегнатата страна се повдига устният ъгъл на здравата страна.

Активните упражнения най-добре възстановяват функцията на засегнатия нерв, намаляват вазомоторните смущения, подобряват трофиката на тъканите, предотвратяват получаването на контрактури.

При изпълнение на активните упражнения здравата страна трябва леко да се фиксира с ръката на методиста. Към процедурата се добавят и упражнения за шията, раменния пояс и горни крайници както и леки дихателни упражнения (разсейващ метод).

Кинезитерапевтични средства

Трябва да се започне в ранните етапи на възстановяването. Провежда се комплексна рехабилитация, която включва кинезитерапевтични средства, съобразени с индивидуалните особености на съответния пациент.

1. Пасивни упражнения за паретичните мускули
2. Активна гимнастика за здравата лицева мускулатура
3. Масаж – масажна яка
4. Ултразвук – лабилен метод
5. Звукова гимнастина

Цел на кинезитерапията

Да се съдейства за по – бързото отстраняване на двигателните и сетивните разстройства от страна на засегнатата лицева половина.

Задачи на кинезитерапията

1. Засилване на кръво- и лимфообращението на засегнатата лицева половина.
2. Подпомагане възстановяването проводимостта на нерва.
3. Стимулиране мускулите, инервирани от n. facialis (тонизиране на велите мускули).
4. Понижаване на рефлекторно повишения тонус на мускулите от здравата лицева страна.
5. Предпазване от синкинезии и последващи контрактури.
6. Намаляване на вазомоторните смущения.
7. Повишаване самочувствието и тонизиране на психичното състояние на пациента.

Противопоказни са всички силови упражнения за лицевите мускули, които могат да задълбочат заболяването и да допринесат за поява на контрактури.

Вижте повече информативни статии за нервните заболявания в MediKa.bg