Медицинската паразитология е самостоятелна медицинска специалност, изучаваща паразитите по човека и причиняваните от тях заболявания. Тя се подразделя на „Медицинска протозоология“, „Медицинска хелминтология“ и „Медицинска арахноентомология“.
Специалистът по паразитология трябва детайлно да познава паразитите при човека като причинители на болести в системата “паразит-гостоприемник”, компонентите на био- и паразитоценоза, влиянието на външната среда за реализиране на цялостните биологични цикли на паразитите и отражението на дейността на човека върху механизмите за разпространение на паразитозите в отделните географски райони и микрорайони.
Паразитологията изследва и подробно паразитните болести като етиология, патогенеза, патологоанатомия, имунитет, клиника, диагноза, диференциална диагноза, лечение, прогноза, епидемиология, лична и обществена профилактика.
Паразитните болести, широко разпространени в тропическите и субтропическите страни, представляват сериозен здравен проблем и в страните с умерен климат. В Република България ежегодно се регистрират автохтонни паразитози, сред които с голямо здравно значение са паразитозоонозите – ехинококоза, трихинелоза, висцерална лайшманиоза.
Контактните паразитози (ентеробиоза, ламблиоза и хименолепидоза) се срещат повсеместно, но преобладават в организирани детски колективи. В страната се поддържат все още голям брой ендемични селища и огнища на геохелминтози – аскаридоза и трихоцефалоза.
В последните години, все по-голямо здравно значение придобиват опортюнистичните паразитози, заплашващи живота на имунокомпрометирани пациенти, особено тези със СПИН. Широките културни, икономически и политически връзки, които поддържа Република България със страните от Африка, Азия, Южна и Централна Америка, създават условия за непрекъснат внос на голям брой различни паразитни болести и риск от местно разпространение и възникване на местни епидемични взривове от редица антропонози и зоонози.
В тази връзка трябва да се подчертае голямото значение на медицинската паразитология, като наука и практика, с оглед създаване и подготвяне на необходимия за нуждите на страната брой специалисти, които да провеждат здравната политика на държавата във връзка с ограничаване разпространението на местните и недопускане на местно разпространение на внасяни в страната паразитни заболявания.