Балнеолечението (лат. balneum, баня) е форма на лечение и рехабилитация на различни болестни състояния чрез лечебните сили на водата. Познато е от дълбока древност и се практикува чрез къпане или различни процедури на места (баленокурорти), на които има минерални извори. Има някои общи принципи с хидротерапията, но като цяло се различава от нея.
Балнеолечението включва процедури с гореща или студена вода, както и масаж и стимулация с вода. Според местоположението и индивидуалните характеристики на изворите, някои курорти предлагат процедури с минерална вода, богата на силиций, сяра, селен, радий и други. Тези елементи помагат при различни състояния и са препоръчителни при костни, кожни или други проблеми. В балнеологията се използват още различни видове лечебна глина. Терапията с глина е известна още като фанготерапия.
Терминът 'балнеолечение' се прилага към дейностите, свързани с лечебна и рехабилитационна практика, къпане, горещи вани, басейни с естествена природна пара, както и към различни процедури с кал или пясък. Някои от минералите, съдържащи се в минералните води у нас са натрий, магнезий, калций, желязо, арсен, литий, калий, магнезий, бром и йод. Тези елементи се съдържат и в торфа, който обикновено се използва при подготовката и спа процедурите.
Балнеолечението се препоръчва за широк спектър от заболявания като артрит, кожни заболявания и фибромиалгия. Както с всяко медицинско лечение, балнеолечението трябва да се препоръча или назначи от лекар. В някои случаи като сърдечно-съдови заболявания и бременност, балнеолечението може да е противопоказно и да доведе до неблагоприятни ефекти.
История на баленологичното лечение в България
История и развитие на балнеологията у нас през Тракийския и Римския период
През Римската епоха (I–VII в.) балнеологичните курорти на територията на България се свързват с грижите за укрепването на физическата мощ на военните легиони.
Някои от термите и балнеолечебниците, известни от Тракийския и Римски период са:
• Аугуста (Хисаря)
• Пауталия (Кюстендил)
• Термополис (Бургаски минерални бани)
• Германея (днес - Сапарева баня)
• Танзос (Сливенските бани)
• Сердика (София)
Добре известен факт е, че днешната столица на страната ни – София е възникнала и се е развила благодарение на минералните си извори, заради които самият император Константин Велики е казал: “Сердика е моят Рим!”.
Още в древността се правят първите опити за класификация на минералните води у нас.
Готският летописец Йорданес (VI век) описва Термополис (днешни Бургаски бани) като “огнена горещина, която изригва от извора, най-първият и най-добрият измежду многобройните други извори в целия свят за лекуване на болни“.
Известно е, че специализирани балнеологични центрове са строили още императори като Максимилиан, Траян, Септимий Северий и Юстиниан. Най-голямата римска баня на Балканите се намира в България. Това са Римските терми във Варна, които са изградени края на II век.
Термополис (Бургас) е голям балнеологичен център, за който се знае, че е посещаван както от римски и византийски императори, така и от български царе и османски султани.
Хисаря (през вековете позната още като Аугуста, Диоклецианополис, Севтополис, Алексиополис,Топлица) е един от най-известните български балнеологични центрове.
История на балнеологията у нас в средновековието и до днес
През IХ век Климент Охридски създава Охридската школа и с нея и първата болница при Климентовия манастир. В средните векове минералните води се използват предимно за хигиенни нужди.
По време на османско владение - 1885 г. - е списан и отпечатан първият български Каталог на минералните води. Това е период, в който активно се строят турски бани, най-често върху останките на римските терми.
Първият химически анализ на минерална вода в България е извършена през 1882 год. от пет минерални извора в Хисаря. За целта правителството на Източна Румелия издава “Правилник за експлоатация на Хисарските бани”. Смята се, че това е официалното начало на съвременното балнеолечение у нас.
В началото на 1950-те години на ХХ век се създават базите на няколко балнеокурорта и се профилират по групи заболявания.
В края на 50-те: към 1959 г. има два основни типа заведения за здравен туризъм у нас – това са балнеолечебниците и балнеосанаториумите. До края на миналия век курортите в България се структурират по-прецизно:
• санаториуми
• курортни поликлиники
• пансионати
• почивни станции
• балнеолечебници
• калолечебници
В наши дни в България са изградени множество частни хотели, санаториуми и клиники, както и модерни СПА центрове, хотели и балнеологични центрове, които предлагат разнообразие от СПА и уелнес процедури и лечебни програми. Някои от най-важните балнеокурорти в България днес са Велинград, Хисаря, Банкя, Сандански, Момин проход, Вършец, Овча могила, Павел Баня, Наречен, Поморие, Кюстендил и с. Баните - Смолянско. Те разполагат с минерални басейни, сауни, солариуми, фитнес центрове, тренажори, козметични салони и подобни.
Препоръчани клиники за такъв тип заболявания
