В настоящата статия ще разгледаме някои черепномозъчни травми, които не са споменавани в досегашните публикации по темата в базата данни на MediKa.bg
Какво е черепномозъчна травма?
Според Десетата ревизия на Международната класификация на болестите (МКБ-10) черепно-мозъчните травми (ЧМТ) включват увреждания на меките тъкани на главата, черепните кости, мозъчните обвивки и главния мозък, които са резултат от въздействието на външен фактор – удар, натиск, сблъсък с твърд предмет. Те са заболяване с висока честота, инвалидизация и смъртност и представляват значителен социален и здравен проблем в световен мащаб.
Интересно е да се знае, че свидетелства за черепно-мозъчни травми се откриват още от ранния период от развитието на човешката цивилизация. Едно от най-старите документирани хирургични манипулации в човешката история са именно тези на главата. Черепно-мозъчните травми са най-чести в младата възраст – между 16 - 45 години. Те могат да възникнат по различен механизъм – например в следствие на удар, падане, спортна травма, битов инцидент, при пътно-транспортни произшествия, трудови и промишлени злополуки и други. Според статистиката черепномозъчните травми се наблюдават значително по-често при мъжете.
Те са сред водещите причини за смърт в млада възраст. Според типа на увреждащия фактор, черепно-мозъчните травми могат да бъдат:
• контузни;
• прободни;
• огнестрелни;
Според тежестта на увреда ЧМТ се категоризира като – лека, средно тежка, тежка.
Според целостта на меките тъкани в черепа черепно-мозъчните травми се делят на открити и закрити. Открити са травмите, при които има рани на меките тъкани и фрактури в основата на черепа. При закритите (вътрешни) травми целостта на черепа не е засегната.
Други черепномозъчни травми
Притискане на мозъка
Често срещано усложнение при тежките черепномозъчни контузии е травматичното притискане на мозъка, предизвикано от хематоми и черепни фрактури. Хематомът е образувание от натрупана кръв, което оказва натиск върху мозъка. Това дава неблагоприятно отражение на двигателните и чувствителните пътища и често засяга центъра на дишането в човешкия мозък. Това състояние е изключително опасно Хематомите в черепа предизвикват значително висока смъртност – до 42%.
Фрактура на черепните кости
Травмата представлява фрактура и увреждане в основата и свода на черепа. Тези фрактури произлизат задължително от хематом, мозъчна контузия или компресия.
Въздушна контузия
Тази травма се съпровожда комбинация от симптоми, които включват появата на глухота и/или глухонемота. В подобни случаи увредата на мозъка е първична и се развива непосредствено след травмата.
Вторичните увреждания се наблюдават на по-късен етап.
Контузия на мозъка
При нараняване на мозъка (contusio cerebri) се установяват структурни изменения на като точковидни кръвоизливи, огнища на първична некроза, размекване на отделни участъци или цели дялове, мозъчен оток. Това е изключително сериозно и потенциално летално увреждане, при което се налага хоспитализация и интензивна грижа за пациента.
Притискане на мозъка
Най- честата причина за притискане на мозъка (compressio cerebri) са вътречерепните хематоми. Те са няколко вида:
Епидурален хематом
Епидуралният хематом представлява събиране на кръв, обичайно разположено между твърдата мозъчна обвивка и вътрешната повърхност на костите на черепа. Най-често е причинен от фрактури на слепоочната кост и разкъсване на а. Meninga media и нейните клонове, както и вените по външната повърхност на твърдата обвивка на черепа. Някои от основните симптоми са прогресиращи промени в съзнанието, брадикардия, повишаване на артериалното налягане. Наблюдават се и ранно разширяване на зениците и поява на огнищна симптоматика в зависимост от местоположението на хематома. Присъстват моноплегия, хемиплегия, афазия, както и гърчове. При увреда на ствола на мозъка се наблюдава парализа на черепномозъчни нерви (3, 4 и 5-и). При челен епидурален хематом симптомите са главоболие, схванатост (твърдост, ригидност) на врата, малкомозъчна симптоматика и поражение на черепномозъчни нерви. Челният епидурален хематом се проявява в задна черепна яма.
Субдурален хематом
Разположен е в твърдата мозъчна обвивка и арахноидеята. Клиничната картина протича с разкъсване на венозните и артериални съдове, наблюдават се разкъсвания и на мозъчната кора в областта на контузията.
Интрацеребрален хематом
Натрупване на кръв (в течно състояние или сгъстена) в мозъчната тъкан. Най-често се локализират в бялото мозъчно вещество на голямомозъчните полукълба.
Субдурален хидром
Протича със събиране на бистра ксантохромна или розовообагрена мозъчна течност в субдуралното пространство.
Кръвоизливи в мозъчните обвивки
Епидурaлен кръвоизлив
Епидурaлният кръвоизлив се развива се при фрактура на слепоочната кост. Разполага се предимно в областга на слепоочния дял на мозъка, но може да се разпространи и към задната черепна ямка или мозъчната основа. Клиничната картина протича характерно: няколко часа след травмата пострадалият се възстановява до степен да се движи и говори автономно, след което последва рязко влошаване. То протича със синдром на повишен вътречерепен натиск, възможно е да се появи и хемипареза. За няколко часа съзнанието се помрачава и болният изпада в коматозно състояние. Имаме белези за лоша прогноза при изчезване на рефлексите на зениците и корнеалния рефлекс.
Субдурaлен кръвоизлив
Развива се в субдурaлното пространство от разкъсани пиални вени. Острата фаза може да протече клинични прояви. Субдуралния кръвоизлив протича под две клинични форми - остра и хронична. В острата си форма представлява рядко усложнение на сътресение и контузия на мозъка и води до смьрт. Хроничната форма е най-честа. До 3-6 месеца след травмата се развива постепенно синдром на повишен вътречерепен натиск.
Симптомите са главоболие, повръщане. Състоянието изисква повишено внимание и консултации със специалист, който да назначи подходящи изследвания и да извършва наблюдение над пациента.
Арахноиден кръвоизлив
Обичайно се наблюдава след черепномозъчна травма. Клиничната картина обичайно се развива с миненгеален синдром, без явления на огнищно увреждане на мозъчното вещество.
Други
Други усложнения при черепномозъчните травми включват паренхимни хематоми, възпалителни усложнения, формиране на фистули, гнойни менингити и менингоенцефалити, абсцеси, епи- и субдурални емпиеми и т.н.
Последствия и лечение на черепномозъчните травми
Последствията от черепно-мозъчни травми могат да са много сериозни и да доведат до редица усложнения. При контузия и най-малко съмнение за удар в областта на главата се консултирайте с лекар специалист. Уврежданията на мозъка представляват значителен риск и могат да повлияят начина на ходене, говорене или мислене. Съществуват различни подходи и начини за лечение и възстановяване на пострадалите от мозъчна травма пациенти.
Понятието „рехабилитация“ при мозъчните травми включва различни начини за подкрепа и лечение на болния от най-ранната фаза на травмата до частично или цялостно възстановяване. Изборът на лечение и рехабилитация се прави след назначаване и провеждане на широк набор от тестове. На тяхната база се определя кои части на мозъка и придружаващите структури са били засегнати. След внимателен прочит на резултатите от проведените изследвания и снемане на анамнеза, пострадалият се насочва към най-адекватната форма за лечение. Тя се определя на базата на специфични нужди, физическо състояние, проявени симптоми, история на предишни заболявания или травми.
Важно!
Материалите, публикувани в MediKa.bg имат справочен характер и не могат да бъдат ползвани за поставяне на диагноза или избор и назначаване на лечение от неоторизирани лица. Диагностиката и назначаването на специализирано лечение и наблюдение могат да бъдат извършвани единствено от лекари специалисти в съответните лечебни заведения. В базата данни на MediKa.bg можете да откриете доверени лекари и доказани болници, в които да получите необходимата консултация и лекарска грижа за вас и вашите близки.