Социална мрежа за здравето - с грижа за вашето здраве

Според медика Исак Маркс 'животът е низ от пристрастявания, без които умираме'. Твърдението потиква към размисъл относно въпроса дали дадени дейности като секса, хазарта или работата могат да доведат до пристрастяване.

'Проблемът най-вече се свежда до това как точно дефинираме пристрастяването - много учени спорят за основните му компоненти,' твърди психологът Марк Грифитс.

Думите 'пристрастяване' и 'пристрастяващ' се използват толкова често в ежедневието, че често изгубват значението си. Често се твърди, че даден сериал или книга водят до „пристрастяване“, но това обезсмисля думата като медицински термин. В случая тя се използва в положителен смисъл, който е различен от нейното истинско значение.

Разликата между ентусиазма и предозирането...

Къде е тънката разлика между здравословен и прекомерен ентусиазъм, водещ до пристрастяване?

Здравословният ентусиазъм добавя към живота положителни емоции, докато пристрастяването е свързано с нервност и притеснение.

За да бъде класифицирано като пристрастяване, дадено поведение трябва да включва няколко ключови фактори като: прекалено често занимание с конкретна дейност, конфликт с други активности и взаимоотношения, симптоми на отдръпване, когато лицето не може да извършва действие, развиване на зависимост и честа промяна в поведението и настроението.

Наука за пристрастяването

През 2010 г. екип английски и американски учени публикуват изследване, разглеждащо взаимовръзките между над 10 потенциално пристрастяващи поведения, за които се съобщава в академичната литература – консумация на алкохол, тютюнопушене, вземане на наркотици, преяждане, залагане, употреба на интернет, секс, пазаруване, физическа активност и работа. Проведени са 83 представителни проучвания. Отчетени са нива на пристрастяване сред пълнолетни в САЩ между 15% и 61% в рамките на 1 година.

47% от зрелите хора в САЩ имат признаци на проблем с пристрастяването в рамките на 12 месеца. Следователно пристрастяванията могат да се разглеждат като дължащи се на начина на живот, а не на личностни фактори. Стига се до заключението, че близо половината от населението на САЩ е пристрастено към едно или повече поведения, които се проявяват като социални роли.

Според научната литература при човек с едно пристрастяване шансовете за появата на други се повишават. Често се срещат и хора, отказали се от едно пристрастяване, да го заменят с друго. Когато човек се откаже от дадено пристрастяване, то може да остави празнина в живота му - и често пъти единствените дейности, които могат да я запълнят, и да му дадат сходни преживявания, са други потенциално пристрастяващи поведения. Това кара мнозина да описват подобни хора като предразположени към пристрастеност.

Какво означава „пристрастена личност“?

На лице са множество предразполагащи фактори за пристрастяващо поведение – гени, личностни черти от характера (притеснителност, склонност към изпитването на негативни емоции, небрежност, импулсивност, небрежност, дезорганизираност.

Въпреки че изследвания показват, че повечето хора с пристрастявания са с висок невротизъм, невротизмът сам по себе си не предсказва пристрастяване. Например има силно невротични хора, които не са пристрастени към нищо.

Накратко - липсват доказателства, че специфични личности характеристики могат да предизвикат пристрастяване само по себе си.

Честото извършване на дадена дейност, не я прави непременно проблематична. Много повтарящи се и прекомерни дейности, които могат да бъдат описани като пристрастяващи, е по-вероятно да са обичайни и значими в някаква степен в живота на човек, без да предизвикват проблеми. Тоест подобни поведения не бива да бъдат определяни като пристрастявания, освен ако не предизвикват значителни психологически или физиологични ефекти.

Източник: OFFnews.bg