Безопасни ли са изкуствените ставни импланти?

Рискове при тазобедреното ендопротезиране: какво трябва да знаем за изкуствените стави
Начало        

Оперативната намеса при имплантиране на изкуствена тазобедрена става (вътрешна или още ендопротеза)е сериозна интервенция, която неминуемо води със себе си известни промени в начина на живот на пациента. Както всяка хирургична операция, и имплантирането на изкуствена става носи със себе си потенциални рискове които, макар и рядко срещани, не бива да се пренебрегват.

Какви рискове и усложнения могат да възникнат при такава операция?

Усложненията и рисковете, свързвани конкретно с подмяната на тазобедрена става с изкуствена такава (тазобедрено ендопротезиране) най-общо се делят на:

• Усложнения, възникващи по време на операцията: най-общо това са рисковете, свързани с техническата трудност на самата операция. Такива усложнения могат да бъдат значителна кръвозагуба, увреда или фрактура на кост, увреждане на нерв или усложнения, предизвикани вследствие на анестезията.

• Усложнения, възникващи в ранния постоперативен период (непосредствено след операцията): тук най-често обръщаме внимание на тромбоемболичните усложнения и рисковете, свързани с тях. Шокът, който тялото преживява от самата операция, външната намеса в костната структура, (понякога) съпътстващото тежко предоперативно състояние на пациента,както и намалената мобилност и продължителното обездвижване и залежаване може да предизвика образуване на тромби (кръвни съсиреци) в кръвоносните съдове на долните крайници и таза. При определени условия тези съсиреци могат да се откъснат и при движение заедно с кръвния ток да предизвикат опасно запушване на съдовете, които пълнят белите дробове с кръв.

Това е състояние, известно като белодробна тромбоемболия. В зависимост от тежестта на усложненията това състояние може да предизвика нарушения в сърдечната и дихателната дейност, дихателна недостатъчност, както и шок и смърт. За да се намалят рисковете и да се избегнат подобни усложнения се взимат определени мерки – приемане на медикаменти, раздвижване и други.

Други потенциални усложнения в ранния постоперативен период са тромбофлебит и флеботромбоза на вените на долните крайнци, пневмония (възпаление на белите дробове), засилено кръвотечение, забавено зарастване или инфекция на оперативната рана.

• Усложнения, възникващи значително време след операцията: основните усложнения могат да бъдат инфекция на изкуствената става, разхлабването на ендопротезата (без инфекция), износване, увреда или счупване на някой от компонентите на вътрешната протеза, както и изкълчване на ставата.

Редица фактори могат да обуславят сравнително високия риск за инфектиране при ендопротезиа. Такива например са факта, че става дума за чуждо тяло, проблеми с кръвоснабдяването на околните кости и други. Такава инфекция често е ендогенна, т.е. може да се причини микроорганизми, живеещи в собствения организъм на пациента. Инфекцията най-често поразява костта около протезата, както и предизвиква разхлабване на залавянето на протезните компоненти към костта, като по този начин нарушава на функцията на изкуствената става. Често се наблюдава и секреция - около белега от оперативната раната се оформя фистула , през която върху кожата секретира течност (гной, кръв, мътен секрет).

Разхлабването на ендопротезата без инфекция също е сравнително често срещана. Процесите на остеолиза (разграждане на костта) между костта и изкуствената става или костта и костния цимент могат да доведат до сериозни нарушения на функциите на ендопротезната става. Компонентите извършват микроскопични движения, които се засилват във времето и заедно с остеолизните промени могат да предизвикат големи поражения в костта, които понякога да достигнат и до големи участъци с липсваща, разрушена кост.

Износването на компонентите на изкуствената става е свързано с продължителността на 'живота' на използваните за изработката им материали. Условията, в които ендопротезата „работи“ също са от голямо значение. Правилното поставяне на изкуствената става е от огромно значение за дълготрайността на импланта и спомага по-дългата преживяемост и експлоатация на ставата.

Понякога, при определен вид неблагоприятни за изкуствената става движения или определени травми, компонентите на ендопротезата могат да се счупят или изкълчат. Изкълчването представлява излизане на главичката от тазовата капсула. Това незабавно прави движенията в ставата силно болезнени ги затруднява до невъзможност за движение.

По-сериозна и тежка травма като падане върху тазобедрената става или усукване на оперирания крайник могат да причинят и фрактура на бедрената кост около стеблото на протезата.
Всички тези късни усложнения на тазобедреното ендопротезиране изискват незабавна и специализирана лекарска намеса.

В много от случаите изкълчената изкуствена става може да се намести, но това може да се извърши само от лекар специалист в болнични условия, под упойка.

При всички останали случаи най-често се налага нова операция. Отстранява се инфектираната, счупената или износената протеза и, когато това е възможно, се подменя с нова – процедура, позната като ре-ендопротезиране. В определени случаи се подменят само някои от протезните компоненти. Подмяната може да се извърши на няколко етапа – с 2 операции, между които тече определен период на възстановяване и лечение.

Препоръчани клиники за такъв тип заболявания

Моля изчакайте!