Травми и счупвания на горните крайници

Счупванията и нараняванията на горните крайници са един от най-честите травми. Навяхванията, изкълчванията и счупванията на костите на ръката са сред най-разпространените оплаквания. Те често са много болезнени, но в повечето случаи са напълно лечими.

Счупванията и нараняванията на горните крайници са един от най-честите травми. Навяхванията, изкълчванията и счупванията на костите на ръката са сред най-разпространените оплаквания. Те често са много болезнени, но в повечето случаи са напълно лечими. Обикновено лечението се състои в шиниране на ръката в гипс за достатъчно дълго време, което да позволи на костта да регенерира и да зарастне.

В някои случаи и при по-тежки счупвания и размествания на костите се налага оперативна намеса, импланти и хоспитализация.

В настоящата статия ще се опитаме да разгледаме синтезирана информация за анатомичната структура на ръката, както и да посочим някои от най-честите оплаквания и причини за травмите на горните крайници. Освен това разглеждаме основните подходи в лечението на тези травми, различните симптоми, с които протичат травмите, както и възможностите за превенция.

Препоръчани клиники за такъв тип заболявания

Университетска болница „Софиямед“

Често срещани травми
Kак точно се получават травматичните увреждания при различните наранявания, които касаят ръцете

Анатомия на горните крайници 

Ръката се състои от три главни (големи) кости и няколко по-малки в областта на китката. Раменната кост (хумерус) се намира от рамото до лакътя. Тя се свързва с лопатката и ключицата, двете заедно образуват рамото. Раменната кост се свързва с двете кости на предмишницата в лакътя. Това са лъчевата (радиус) и лакътна кост (наречена улна). Двете кости на предмишницата са свързани така, че е възможно въртене по надлъжната ос на предмишницата, така че можем да обръщаме и въртим дланите си нагоре и надолу. Лъчевата кост е свързана с костите на китката посредством лъчево-китковата става. Китката е изградена от осем малки кости, които са разпределени в две редици. Долната част на ръката (от китката към пръстите) се състои от пет кости, които се наричат метакарпални.  Те са разположени между китката и основата на всеки от пръстите. Всеки пръст, без палеца, се състои от три кости, наречени фаланги. Те от своя страна са свързани помежду си с по две стави всяка. Палецът пък се състои от две фаланги, свързани с една става.

Счупвания на ръката

Костта е жива тъкан, съставена от костни клетки, белтъци и различни минерали, от които най-важна роля играе калцият. В костите протичат процеси на обмяна на веществата, което значи че костите се нуждаят от кръв и носените от нея кислород и хранителни вещества, за да функционират правилно. Когато са здрави и нормално развити, костите са изключително здрави. Те могат да се огъват до определена степен, въпреки че са твърди. Когато върху тях се упражни голяма или внезапна сила или натиск, обаче, те се чупят. Нарушаването на цялостта на костите се нарича „фрактура“. Терминът се използва когато имаме счупване, пукване или сцепване на костта, независимо от това дали има разместване на костните фрагменти. Под понятието „фрактура на горен крайник“ се разбира, че една или повече от костите са пукнати или счупени. В детската възраст, когато има растежен хрущял в краищата на дългите кости, под „счупване“ може да се разбира и нарушаването на връзката между костта и плочката на растежния хрущял.

Непълни фрактури

Можем да говорим за „непълни счупвания“, когато линията на счупването не преминава през цялата кост и тогава, когато няма разместване на костни фрагменти. В такива случаи може да се наблюдава още пукване. Тогава костта все още се държи цяла и няма раздробяване. Непълните счупвания се срещат по-често в детската възраст. Костите на децата и подрастващите се характеризират с по-голяма еластичност и в много от случаите счупването е характерно - костта може да се счупи от едната страна, а от другата да остане здрава, подобно на отчупена зелена, жилава клонка.

Пълни фрактури 

В случаите, когато линията на счупването минава през цялата кост и се наблюдава разместване на счупените фрагменти на костта, фрактурата се нарича пълна. Разместването на костните фрагменти се получава от въздействието на мускулите, които се залавят за костите. Пълните счупвания са по-често срещани при възрастните, но при по-тежки травми се получават и при децата.

Закрити фрактури

„Закрити“ са фрактурите, при които счупената кост не пробива кожата и не влиза в контакт с околната среда.

Открити фрактури

Откритата фрактура представлява счупване, при което костта преминава ("пробива") през кожата и влиза в контакт с околната среда. Тези фрактури са рискови от гледна точка на повишения риск от инфекция и възпалителни процеси.

Фрактура без разместване

Счупване, при което фрагментите от двете страни на линията на фрактурата си остават в нормално положение. Цялостното очертание на костта не се изменя.

Фрактура с разместване

Счупване, при което костните фрагменти са разместени по дължина, широчина, със завъртане, диагонално и т.н. Скрити (окултни) фрактури Терминът указва счупване, което не личи на първоначалните образни изследвания (рентгенови снимки).

Патологично счупване

Патологичното или болестно счупване е фрактура, при която костта е отслабена от наличието на болестен процес (остеопороза, злокачествени туморни разсейки и др.). Единична фрактура Счупване, при което костта е счупена на едно място. Множествена фрактура Представлява фрактура, при която костта е претърпяла счупване на повече от две места или е раздробена (смачкана).

Фрактура с изкълчване

Изкълчването е комбинирано травматично увреждане на костта, при което има счупване близо до ставата, като едновременно с него се наблюдава иизкълчване. Изкълчването само по себе си представлява разместване на ставните повърхности  на костите от нормалните им позиции.

Какви травми причиняват счупване на ръката?

Фрактурите на горните крайници (ръцете) са едни от най-разпространените травматични увреждания. Те се срещат с голяма честота както при възрастните, така и при децата.

В по-млада възраст основният рисков фактор е повишената физическа активност – травмите често се получават при спорт, игра, каране на колело и др. При възрастните травмите от падания също са водещи, но риско представляват и различни ситуации като пътнотранспортни произшествия, битови инциденти, падания, промишлени злополуки и инциденти на работното място, както и болестни фактори, отслабващи здравината на костите - като например остеопорозата. Фрактурите на горните крайници, при които се получава счупване, най-общо се причиняват от два вида травми: падания или директни травми.

Травмите от падания обикновено се получават при подпиране на изпънат горен крайник по време на падане. В такива случай може да се счупят костите на китката или на ръката до рамото. Това зависи най-вече от посоката на падането, а също така и от силата, която е упражнена.

Директната травма обичайно се причинява от директен удар – при ПТП, при нападение и удар с твърд предмет (палка, бухалка), както и при всяка травма, която оказва сила или натиск върху ръката. Счупванията на мишницата обикновено се причиняват от директен удар, при катастрофи или при падане от голяма височина. В по-редки случаи раменната кост може да се счупи при усукване на мишницата или падане върху ръката докато е изпъната.

Фрактурите, причинени от съкращаването на мускулите се наричат „спирално счупване“ – от спиралния ход на линията на фрактурата. Обикновено тези (доста редки) фрактури засягат спортистите – напр. борци, хвърлячи на диск, гюле и т. н. Раменната кост може да се счупи и при по-леки удари и травми тогава, когато е отслабена от болестни процеси, които влияят на здравината и плътността на костите (остеопороза, тумор).

Счупванията на предмишницата (лъчевата и лакътната кост) най-често се причиняват от директен удар върху зоната на предмишницата, както и при падане с цялата тежест на тялото върху изпъната ръка.

Симптоми
Какви са симптомите на фрактура на горните крайници и най-честите оплаквания при счупване на ръката?

Симптомите при счупвания на ръката зависят от разположението на травмата и от тежестта на фрактурата.

Някои от най-честите симптоми при счупвания на горните крайници са:

• болка;
• подуване и оток;
• ограничаване на способността за движение;
• деформация, промяна в очертанията на крайника;
• рани (при откритите фрактури);
• изстиване на крайника (при засягане на артерия);
• промяна в цвета на кожата (при кръвоизлив);
• скованост, изтръпване (при засягане на нерв);

Болката при счупванията обикновено е много силна, появява се непосредствено след травмата и възпрепятства движението на крайника.

Подуването настъпва до няколко минути след фрактурата и се засилва при опит за движение на крайника. Причината за подуванията и отока е приток на кръв и телесна течност в мястото на счупването. При тежка фрактура често се променя функцията на ръката. Това може да се изразява в невъзможност за движение (в най-разпространените случаи), или нетипично, болезнено движение.

Понякога след настъпване на травмата и счупването се наблюдава деформация на ръката – това може да бъде в следствие на отока, но в случай на разместване счупената ръка може да изглежда различно, да стои в неестествена поза – сгъната, извита, усукана. При размествания на мишницата, където няколко важни мускула са захванати за раменната кост, наранената ръка може да изглежда по-къса спрямо незасегнатата.

При откритите счупвания може да се види костта, да се наблюдават различни по размер и дълбочина открити рани, през които се вижда парче или цялата кост. Често при счупвания се променя оцветяването на кожата в засегнатия участък. Причината за това може да бъде кръвоизлив в дълбоките тъкани или натъртване.

Първа помощ
Как да окажем първа помощ при счупване на ръката

Какви мерки да предприемем, ако имаме съмнение за травма на горните крайници?

Счупванията, макар и често срещани травми, могат да бъдат доста сериозни. Ако имате съмнения за счупване и срещате някой от симптомите, описани по-горе - незабавно се обърнете към лекар!

Обадете се веднага на спешен телефон 112.

Междувременно можете да приложите някои от следните мерки, които имат за цел да помогнат на пострадалия като облекчат страданието и намалят болката, но и да предотвратят по-тежко увреждане или усложнения.

Лед за намаляване на отока: ако имате такава възможност, можете да приложите лед върху засегнатото място. Ледът намалява отока и донякъде обезчувствява ръката и намалява болката.

Обездвижване на ръката: постарайте се да обездвижите ръката с помощта на шина. Такава може да се направи от подръчни материали като сгънат картон, дъска, навити на руло вестници.

Не се опитвайте да променяте положението на ръката. Не се опитвайте да я „изправяте“ или „намествате“. Това може да извърши само лекар, в противен случай рискувате усложнения от неправилно наместване.

Поставете ръката на високо: това намалява притока на кръв и телесни течности и предотвратява образуването на по-голям оток.

Спрете кръвта: ако има открита рана можете да притиснете върху нея чиста стерилна марля, за да спрете течението. Не се опитвайте да промените положението на ръката, дори тя да изглежда изкривена и неестествена.

Не оказвайте голям натиск върху раната.

При ПТП и тежки травми: не местете пострадалия. Опитайте да проверите жизнените му показатели – пулс, дишане. Незабавно извикайте линейка.

Лечение
Терапия при травми и фрактури на горни крайници

Тъй като е много трудно да се различи изкълчването от счупването без помощта на образни изследвания (рентген), при травма или съмнение за фрактура е нужно да се обърнете незабавно към лекар – най-добре това да е ортопед-травматолог. Това е лекар, специализиран в диагностицирането и лечението на заболяванията на опорно-двигателния апарат – костите, ставите, мускулите, сухожилията, връзките - в това число и травми и фрактури на костите. 

Подходящото лечение на фрактурите зависи от различни фактори като тежест и вид на счупването, мястото на фрактурата, общото състояние на пострадалия и много други. Лечението започва с наместване на счупените кости и техните фрагменти в нормалното им положение.

Следващата стъпка е обездвижването и фиксирането на ръката в това положение за определено време, в което костите да могат да зараснат по правилен начин. Ако краищата на счупената кост не са разместени срокът за лечение (зарастване на костта) обикновено е сравнително къс – налага се обездвижване с гипс или шина за период от около месец. В определени случаи този срок може да е по-дълъг. Препоръчва се след шинирането гипсираната ръка да се държи на високо, с цел намаляване на отока. При фрактури с разместване се налага първо наместване на фрагментите.

В определени случаи могат да се използват лекарства за премахване на болката и отпускане на мускулатурата. Използването на мускулни релаксанти спомага наместването на онези фрагменти, които се залавят за мускулите. Този процес се нарича закрито наместване. В някои случаи обаче това не е възможно – тогава се налага оперативна намеса, обикновено под пълна анестезия.

При по-сложните множествени фрактури или вътреставни счупвания се налага хирургична интервенция за наместване на фрагментите. Това става по кръвен път и задържането им в правилно положение се извършва с помощни средства - на плаки, пирони, игли, хирургични телове, винтове и други.

Крайникът се обездвижва за период от 1 до 3 месеца, понякога (при усложнения) и по-дълго. Откритите фрактури изискват повишено внимание поради риска от инфекция на костта. Обикновено откритите счупвания се лекуват оперативно с щателното почистване и дезинфекция на тъканите в контролирана бактериална среда (операционна зала), внимателно наместване на костите и фрагментите по хирургичен път, последвано от задържането им в правилна позиция с винтове, приони или други помощни средства.

В такива случаи се провежда и лечение с антибиотици (венозно), прави се и задължителна ваксинация против тетанус.

Рехабилитация
Рехабилитационната програма съдържа различни комплекси от вторична грижа и упражнения в зависимост от вида травма

Независимо от това какъв вид е фрактурата и какъв начин за лечение е бил назначен от лекуващият лекар, вторият задължителен етап от лечението на фрактурите на горните крайници е рехабилитационната програма.

Тя може да съдържа различни комплекси от вторична грижа и упражнения в зависимост от вида и тежестта на увреждането, както и от други условия, като специфични заболявания на пациента и други.

Основните мерки в рехабилитацията на счупени крайници са упражненията за възстановяване и засилване на мускулатурата. Това се налага не само заради самото счупване, но и заради продължителния период на обездвижване, в който мускулите отслабват.

Други методи за рехабилитация са електростимулации, ултразвуково лечение, кинезитерапия, упражнения за раздвижване, медикаментозно поддържащо лечение и други мерки. Обикновено рехабилитационната програма трае няколко месеца след махането на шината или гипса.

Сектор с избрани рехабилитационни центрове, обекти и продукти в помощ за лечение и рехабилитация

Препоръчани продукти

Превенция
Как да се предпазим от фрактури на горните крайници?

Както вече споменахне, в младата възраст и при децата счупванията на горните крайници най-често се случват по време на игра, спорт, както и при падане. За да се избегнат счупванията е важно да се използва предпазна екипировка, пропоръчителна при редица спортове като колоездене, ски, сноуборд, скейтборд.

Упражняването на колективните спортове като футбол, баскетбол и волейбол трябва да се прави при повишено внимание и препоръчително под супервизията на възрастен – треньор, родител, учител. Що се отнася до спорта, загрявката на мускулите преди активна дейност спомага за предпазването от травми на мускулите и фрактури на костите.

Използването на предпазни колани по време на шофиране спомага за намаляването на риска от счупвания при пътно-транспортни произшествия.

Винаги използвайте препоръчителните лични предпазни средства по време на работа с машини или специфични дейности на работното място.

Пълноценното хранене и спазването на здравословен режим спомагат за заздравяването на костите и оттам – за по-трудното им счупване. Това се постига с балансиран хранителен режим, активно движение и приемане на калций, витамин D3, хранителни добавки и достатъчно количество зеленчуци в диетата. В напреднала възраст главният предразполагащ фактор зафрактури изобщо е остеопорозата, която прави дори леките травми потенциално опасни, заради настъпващите усложнения. Високото калциево съдържание в храната, наред с лечението и профилактиката на остеопорозата спомагат за намаляването на фрактурите при по-възрастните.

Вижте повече
Информативни статии и материали за проблемите на травмите и фрактурите на горните крайници

Ръцете са изключително важни за всеки от нас и с тях извършваме голяма част от ежедневните действия, за които рядко се замисляме. За да опознаем по-добре ръцете си и в същото време да се въоръжим със знание, което може да ни помогне да се предпазим от наранявания и контузии, е добре да сме запознати с елементарната анатомия и някои често срещани състояние.

Вижте повече в MediKa.bg

Библиография и източници:

1. Анатомия на човека, проф. В. Ванков, проф. Вл. Овчаров - изд. АРСО, София 2002 г.

2. Десета ревизия на Международната класификация на болестите (МКБ-10) 

3. Травми и злополуки при деца. Първа помощ и превенция, Колектив, Издание на БЧК, София, 2004 | ISBN 9549141527  Атлас по анатомия на човека, Р.Д.Синелников, Я.Р.Синелников, А.Я.СинелниковИзд. СофтПрес, София, 2010 | ISBN 9789546859259

Партньори и спонсори:

Моля изчакайте!