Много пациенти се основателно се притесняват от предстоящата им операция за подмяна на тазобедрена става с изкуствена такава (ендопротезиране). Голяма част от тези опасения обаче могат да бъдат преодолени с нужната информация за това как точно протича една такава хирургична интервенция и как можем да се подготвим – психически и физически – за да преминем през нея.
Предоперативното планиране и подготовка за операция
Какво трябва да знаем преди да се подложим на оперативна подмяна на тазобедрената става?
Ендопротезирането и имплантирането на изкуствена тазобедрена става изисква немалко усилия за предоперативна подготовка, както и планиране на самата процедура. Лекарят трябва да разясни подробно процедурата на пациента и да направи необходимите изследвания и тестове, които да покажат безспорно, че подобна операция би била от полза на болния. Важно е да се обърне внимание на всички рискове и ползи.
Накратко, предоперативната подготовка не може да премине без повечето от следващите стъпки:
• Щателен преглед на общото състояние на пациента
• Пълен набор от изследвания - пълна кръвна картина, биохимични показатели, ЕКГ, рентген на сърце и бял дроб и други
• Оценка на състоянието от специалист: кардиолог и анестезиолог
• Спазване на изисквания за подлагане на операция – в определени случаи операцията не е препоръчителна или може да изисква различен тип подготовка – такива са случаите при наличие на различни индикатори и заболявания като сърдечна недостатъчност, артериална хипертония, захарен диабет и др.
• Оценка и супервизия на актуалния прием на лекарства от пациента – прекратява се приема на противовъзпалителни, нестероидни противовъзпалителни средства и някои други обезболяващи лекарства най-малко седмица преди интервенцията, с цел да се намали риска от кървене по време на операцията.
• Осигурява се кръв за кръвопреливане: тазобедреното ендопротезиране е тежка операция, свързана със значителна кръвозагуба, което обикновено налага кръвопреливане. По лекарска преценка пациентът може да бъде подготвен за т.нар. 'автохемотрансфузия', което представлява взимане и съхраняване на собствена кръв от пациента известно време преди операцията и последващото и преливане по време или след операцията, с което се избягват всички рискове на кръвопреливането от чужд донор.
• В случаи с повишен риск от тромбоемболични инциденти преди самата операция се прави профилактика на тромбообразуването, която продължава и след операцията в зависимост от възрастта и състоянието на пациента – до 3 месеца
• Предварително трябва да бъдат осигурени адекватни условия за долекуване и възстановяване на пациента у дома или в болнични заведение. Основните изисквания са за добра хигиена, условия за раздвижване и обучение в ходене, продължаваща профилактиката против тромбообразуване и други.
Какво най-общо представлява операцията за ендопротезиране на тазобедрената става?
Операцията се извършва под обща или местна (регионална) упойка. Пациентът се намира в пълно безсъзнание. Дишането се поддържа изкуствено. Предпочита се регионалната упойка - спинална, епидурална или комбинирана. Анестезията се прилага чрез въвеждане сспециална игла в гръбначния стълб, като осигурява тотална безчувственост и обездвиженост на пациента от кръста надолу. Пациентът е в пълно съзнание, но по негово желание или по лекарска преценка може да бъде седиран.
Съществуват няколко различни варианти за извършване на тази хирургична операция. В най-общия случай се достига до естествената тазобедрена става по дълбочина, след което бедрената глава се изкълчва мануално. С помощта на специален инструмент бедрената шийка се прерязва главата се отделя от бедрената кост. По този начин се открива костния канал на бедрото. Ставната капсула се отстранява частично, а ставната ямка на таза (ацетабулума) се обработва с инструмент, наречен ример ('reamer'). Във вече подготвената ямка се закрепва механично или циментно новата тазова капсула.
След обработката за бедрения канал се закрепва (циментно или механично) бедреното стебло на ендопротезата.
Следват прецизни пробни измервания на дължината на компонентите и правилното им ориентиране. След това бедрена главичка се позиционира и протезата се сглобява, зашиват се отделените и прерязани тъкани и се оперативната рана се затваря.
Възстановяване след операция
Раздвижването започва още на първия ден след операцията, в началото с помощта на рехабилитатор се „учи“ ходене с нужните помощни средства. Прилага се и кинезитерапия, която спомага за подобряване на обема на движенията в новата става, възстановяване на мускулатурата и подобряване на проприорецепцията.
Пълно възстановяване след ендопротезиране на тазобедрена става настъпва между 2 и 4 месеца след операцията.
Препоръчани клиники за такъв тип заболявания
