Услуга

Вирусологията (от лат. virus-отрова и logos-наука) е наука пряко занимаваща се с изучаването на вирусите. Науката изследва точните механизми и начин на функциониране на вирусите в живата клетка.
Вирусология

Вирусологията (от лат. virus-отрова и logos-наука) е наука пряко занимаваща се с изучаването на вирусите. Науката изследва точните механизми и начин на функциониране на вирусите в живата клетка.

Вирусологията е млада наука, която се развива паралелно с развитието на молекулярната биология. През последните 10 години самата наука бележи забележителен успех, съсредоточавайки в себе си ресурси, за изучаването и унищожаването на вирусните агенти по човека, животните и растенията.

Наличието на вируса (като нов вид причинител) се установява през 1892 г. от руския учен Ивановски. След години на изследвания на заболявания на тютюневи растения в експлоатация, той заключава, че болестта се причинява от "бактерии, преминаващи през филтър и не са в състояние да растат върху изкуствен субстрат."

Вирусът е микроскопичен патоген, който инфектира клетките в живите организми. Вирусите се възпроизвеждат само като подчиняват и контролират други клетки. Сами по себе си те не нямат собствен клетъчен апарат, който да позволи самовъзпроизвеждане. Вирусите са с много малки с размери – между 15 – 350 nm. Видими са единствено голямо увеличение от електронен микроскоп. Вирусите имат различни форми: сферични, пръчковидни, многостенни призми и други.

Терминът „вирус“ обикновено обозначава частици, заразяващи еукариотните организми (т.е. всички многоклетъчни и много едноклетъчни организми). С термина бактериофаг (или фаг) се обозначават онези, които заразяват прокариотните организми (бактериите и бактериоподобните доядрени организми).

Обикновено тези частици носят малко количество нуклеинова киселина. Тя бива или ДНК, или РНК, но никога двете заедно. В зависимост от нуклеиновата киселина, вирусите се групират като РНК и ДНК вируси. Нуклеиновата киселина може да бъде едно- или двуверижна, защитена от обвивка, съдържаща белтъци, липиди, въглехидрати или комбинация от горепосочените.

Вирусите не се размножават в изкуствени хранителни среди. Правят го само в живи клетки. Накратко, вирусите са вътреклетъчни паразити, които ползват синтезиращите системи и енергията на клетките за размножаване. Вирусната нуклеинова киселина носи информацията, която програмира клетката-гостоприемник да синтезира т.нар. вирусноспецифични макромолекули.

Съществуват няколко хипотези за произхода на вирусите.

Според първата хипотеза вирусите са произлезли от свободноживеещи микроорганизми като съвременните микоплазми и рикетсии претърпели дегенеративна еволюция. Микроорганизмите загубили значителна част от своя геном. Възможно е само сложните ДНК-съдържащи автономни вируси като шарковите например да са еволюирали по този начин. Някои от вирусните белтъци са сходни с тези на бактериите, но значителна част от тях нямат аналог. Това показва, че вирусите са се обособили сравнително отдавна като група.

Втората хипотеза е известна като „Теория на побеснелите гени“, според която вирусите са генетични структури на инфектираната клетка. При еволюцията си те придобили автономност и собствени гени. Това им осигурява възможност да съществуват самостойно и независимо от клетката.

 

2015-12-10T19:39:13+01:00
Моля изчакайте!