Антибиотик (старогр. ἀντί - срещу и βίος - живот) е химично съединиение, чиято биологична функция е да унищожава или да забавя развитието на различни микроорганизми, които могат да имат болестотворно въздействие върху организма. Първоначално при откриването си антибиотиците са били изцяло с природен произход.
Днес медицинската химия е напреднала дотолкова, че повечето антибиотици имат полусинтетичен (пеницилини, цефалоспорини) или синтетичен (сулфонамиди, хинолони) произход и само малка част все още се извличат от живи плесени и бактерии (напр. аминогликозидите).
Откриването на антибиотиците е повратен момент в медицината и спомага изключително за справянето с множество инфекции, които в миналото са водели до фатален изход. В днешно време голяма част от оперативните интервенции могат да бъдат предотвратени или отложени значително с назначаването на подходяща антибиотична терапия.
Антибиотичното лечение след хирургични интервенции има както превантивно приложение, за да бъде избегнат риска от инфекции и да се стимулира заздравяването на следоперативните рани , така и за овладяване на вече настъпили възпалителни процеси. След операция вашият лекар може да ви назначи антибиотик под различна форма, в зависимост от индивидуалните ви нужди и вида на интервенцията – таблети, капсули, унгвент, ампули, спрей и др.
Добра практика е при липса на други индикации да се дава антибиотик, който добре се усвоява при перорален прием, за да се избегнат излишните рискове, които крие венозната употреба.
Честотата на прием на антибиотичната терапия се определя от плазмения полуживот на конкретни медикамент, който ще ви бъде предписан. Плазмен полуживот е времето, за което медикамента достига най-висока концентрация в кръвта след прилагането му. При различните антибиотици може да варира между 8 и 24 часа. За да се поддържа постоянна концентрация на медикамента в организма е важно да приемате терапията в точно посочените часове и в дозата, която ви е предписана от вашия лекар.
Обичайно с превантивна цел се предписва антибиотик с широкоспектърно действие (амоксицилин, цефуроксим и др.). За него не се изисква предварителна антибиотикограма, защото покрива широк спектър от микроорганизми, които се очаква, че биха могли да предизвикат усложнение.
В ограничени случаи може да ви бъде предписан антибиотик с тясноспектърно действие (клиндамицин, азлоцилин, гентамицин и др.), обикновено с цел да се избегне развитието на резистентност спрямо бактериите и при наличието на конкретни индикации за приложението му. Тези медикамнетни се прилагат след антибиограма, която да изолира конкретния бактерий, причинител на инфекцията и след установяване на неговата чувствителност към антибиотика. Рядко тази форма на лечение се случва в амбулаторни условия. Обичайната практика е да се прилага по венозен път и се проследява в рамките на болнично лечение.
Друг важен белег при избора на медикамнт, който ще ви бъде изписан при наличието на възникнала инфекция е дали ще бъде оставена възможност на имунната ви система да реагира при преодоляването на възпалителния процес или причинителя ще бъде директно атакуван и унищожен от самия антибиотик. Бактериостатичните антибиотици (аминоглокозиди, макролиди идр.) забавят значително растежа на бактериите и оставят имунната система да довърши процеса по унищожаването им. Медикаментите с бактерицидно действие (флуорхинолони, пеницилини, сулфаметоксазол и др.) директно унищожават болестотворния микроорганизъм, попаднал в тялото.
Много рядко, обикновено при спешни състояния като тежка резистентност и полирезистентност на бактериите, наличие на изразен сепсис, вътреболнични инфекции или при пациенти с компрометирана имунна система (например носители на ХИВ) може да се наложи прилагането на комбинация между бактериостатичен и бактерициден препарат.
Препоръчани клиники за такъв тип заболявания
