Нуклеарната медицина изучава приложението на радиофармацевтиците за диагностични и терапевтични цели. Радиофармацевтиците са радиоизотоп и помощно химично съединение, които постъпват в човешкото тяло и попадат в специфични органи. Така те се натрупват в тях или взаимодействат със специфични клетъчни рецептори.
Това е раздел на медицината, свързан с използването на радиоизотопи. С тяхна помощ се провежда лечение на различни болести. Диагностиката се осъществява от сцинтиграфията – това е изобразяването на тялото. В основата му е визуализацията, дължаща се на радиоактивния разпад на частици, въведени под формата на т.нар. радиофармацевтици в тялото.
Нуклеарната медицина се прилага при функционална диагностика: сцинтиграфия и позитронно-емисионна томография; диагностика in vitro: радиоимунология; лечение на рак на щитовидната жлеза с помощта на изотопа 131I.
С развитието на съвременната медицина с помощта на нуклеарната медицина могат да се изследват всички органи. Затова специалистите по нуклеарна медицина трябва да владеят различни диагностични и терапевтични нуклеарномедицински методи. За тази цел той трябва да се запознае със същността, съдържанието, съвременните постижения и насоки в развитието на нуклеарната медицина чрез практическо усвояване работата с апаратурата при диагностичните методи, техните показания и правилното им прилагане в цялостния диагностичен алгоритъм като се стреми да получи необходимата информация при минимално облъчване на пациента.
Той трябва да изработи правилен методологичен подход при използването на терапевтичните методи при различни онкологични и неонкологични заболявания. Специализиращите лекари трябва да се изградят като висококвалифицирани кадри, които могат самостоятелно и компетентно да работят и завеждат звената по нуклеарна медицина.