Анатомия на горните крайници
Ръката се състои от три главни (големи) кости и няколко по-малки в областта на китката. Раменната кост (хумерус) се намира от рамото до лакътя. Тя се свързва с лопатката и ключицата, двете заедно образуват рамото. Раменната кост се свързва с двете кости на предмишницата в лакътя. Това са лъчевата (радиус) и лакътна кост (наречена улна). Двете кости на предмишницата са свързани така, че е възможно въртене по надлъжната ос на предмишницата, така че можем да обръщаме и въртим дланите си нагоре и надолу. Лъчевата кост е свързана с костите на китката посредством лъчево-китковата става. Китката е изградена от осем малки кости, които са разпределени в две редици. Долната част на ръката (от китката към пръстите) се състои от пет кости, които се наричат метакарпални. Те са разположени между китката и основата на всеки от пръстите. Всеки пръст, без палеца, се състои от три кости, наречени фаланги. Те от своя страна са свързани помежду си с по две стави всяка. Палецът пък се състои от две фаланги, свързани с една става.
Счупвания на ръката
Костта е жива тъкан, съставена от костни клетки, белтъци и различни минерали, от които най-важна роля играе калцият. В костите протичат процеси на обмяна на веществата, което значи че костите се нуждаят от кръв и носените от нея кислород и хранителни вещества, за да функционират правилно. Когато са здрави и нормално развити, костите са изключително здрави. Те могат да се огъват до определена степен, въпреки че са твърди. Когато върху тях се упражни голяма или внезапна сила или натиск, обаче, те се чупят. Нарушаването на цялостта на костите се нарича „фрактура“. Терминът се използва когато имаме счупване, пукване или сцепване на костта, независимо от това дали има разместване на костните фрагменти. Под понятието „фрактура на горен крайник“ се разбира, че една или повече от костите са пукнати или счупени. В детската възраст, когато има растежен хрущял в краищата на дългите кости, под „счупване“ може да се разбира и нарушаването на връзката между костта и плочката на растежния хрущял.
Непълни фрактури
Можем да говорим за „непълни счупвания“, когато линията на счупването не преминава през цялата кост и тогава, когато няма разместване на костни фрагменти. В такива случаи може да се наблюдава още пукване. Тогава костта все още се държи цяла и няма раздробяване. Непълните счупвания се срещат по-често в детската възраст. Костите на децата и подрастващите се характеризират с по-голяма еластичност и в много от случаите счупването е характерно - костта може да се счупи от едната страна, а от другата да остане здрава, подобно на отчупена зелена, жилава клонка.
Пълни фрактури
В случаите, когато линията на счупването минава през цялата кост и се наблюдава разместване на счупените фрагменти на костта, фрактурата се нарича пълна. Разместването на костните фрагменти се получава от въздействието на мускулите, които се залавят за костите. Пълните счупвания са по-често срещани при възрастните, но при по-тежки травми се получават и при децата.
Закрити фрактури
„Закрити“ са фрактурите, при които счупената кост не пробива кожата и не влиза в контакт с околната среда.
Открити фрактури
Откритата фрактура представлява счупване, при което костта преминава ("пробива") през кожата и влиза в контакт с околната среда. Тези фрактури са рискови от гледна точка на повишения риск от инфекция и възпалителни процеси.
Фрактура без разместване
Счупване, при което фрагментите от двете страни на линията на фрактурата си остават в нормално положение. Цялостното очертание на костта не се изменя.
Фрактура с разместване
Счупване, при което костните фрагменти са разместени по дължина, широчина, със завъртане, диагонално и т.н. Скрити (окултни) фрактури Терминът указва счупване, което не личи на първоначалните образни изследвания (рентгенови снимки).
Патологично счупване
Патологичното или болестно счупване е фрактура, при която костта е отслабена от наличието на болестен процес (остеопороза, злокачествени туморни разсейки и др.). Единична фрактура Счупване, при което костта е счупена на едно място. Множествена фрактура Представлява фрактура, при която костта е претърпяла счупване на повече от две места или е раздробена (смачкана).
Фрактура с изкълчване
Изкълчването е комбинирано травматично увреждане на костта, при което има счупване близо до ставата, като едновременно с него се наблюдава иизкълчване. Изкълчването само по себе си представлява разместване на ставните повърхности на костите от нормалните им позиции.
Какви травми причиняват счупване на ръката?
Фрактурите на горните крайници (ръцете) са едни от най-разпространените травматични увреждания. Те се срещат с голяма честота както при възрастните, така и при децата.
В по-млада възраст основният рисков фактор е повишената физическа активност – травмите често се получават при спорт, игра, каране на колело и др. При възрастните травмите от падания също са водещи, но риско представляват и различни ситуации като пътнотранспортни произшествия, битови инциденти, падания, промишлени злополуки и инциденти на работното място, както и болестни фактори, отслабващи здравината на костите - като например остеопорозата. Фрактурите на горните крайници, при които се получава счупване, най-общо се причиняват от два вида травми: падания или директни травми.
Травмите от падания обикновено се получават при подпиране на изпънат горен крайник по време на падане. В такива случай може да се счупят костите на китката или на ръката до рамото. Това зависи най-вече от посоката на падането, а също така и от силата, която е упражнена.
Директната травма обичайно се причинява от директен удар – при ПТП, при нападение и удар с твърд предмет (палка, бухалка), както и при всяка травма, която оказва сила или натиск върху ръката. Счупванията на мишницата обикновено се причиняват от директен удар, при катастрофи или при падане от голяма височина. В по-редки случаи раменната кост може да се счупи при усукване на мишницата или падане върху ръката докато е изпъната.
Фрактурите, причинени от съкращаването на мускулите се наричат „спирално счупване“ – от спиралния ход на линията на фрактурата. Обикновено тези (доста редки) фрактури засягат спортистите – напр. борци, хвърлячи на диск, гюле и т. н. Раменната кост може да се счупи и при по-леки удари и травми тогава, когато е отслабена от болестни процеси, които влияят на здравината и плътността на костите (остеопороза, тумор).
Счупванията на предмишницата (лъчевата и лакътната кост) най-често се причиняват от директен удар върху зоната на предмишницата, както и при падане с цялата тежест на тялото върху изпъната ръка.